Натюрморт с гарвани
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #4
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12363-2
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Натюрморт с гарвани». Краткое содержание книги:
Внезапно този оазис на спокойствието е разтърсен от жестоко, странно и необяснимо убийство. Непозната жена е положена мъртва в средата на утъпкан кръг всред полето, заобиколена от набучени върху стрели гарвани. Местният шериф убеждава тълпата репортери, че случаят е изолиран, но много скоро от градчето един след друг започват да изчезват хора, за да се появят отново като безжизнен център на поредния зловещ натюрморт с гарвани…
С помощта на Кори Суонсън, деветнайсетгодишна бунтарка, която мечтае да се измъкне от капана на живота в затънтеното градче, специалният агент от ФБР Пендъргаст разравя тъмните истории на местните жители и мрачните мистерии, разигравани от убиеца в лабиринта на безкрайните царевични поля. Под тънката кора на провинциалното спокойствие се разкрива истинска бездна, кървав въртоп от шеметни събития, които въвличат всички в битката с невъобразимото зло, скрито в сърцето на малкия град.
— Пресконференция ли? — Тад никога досега не бе присъствал на пресконференция, камо ли да бе участвал в такава. — Как се прави?
Шериф Хейдън се изсмя дрезгаво и оголи ред жълти зъби.
— Ще излезем и ще отговаряме на въпроси.
Той отиде до старинната остъклена врата, отключи я и подаде глава навън.
— Как сте, приятели?
Думите му бяха посрещнати с взрив от неразбираеми крясъци и въпроси.
Шериф Хейзън вдигна ръка с длан към тълпата. Все още бе с униформата си с къси ръкави от предишната нощ и жестът му разкри тъмен полумесец от пот, който стигаше до кръста му. Беше нисък, но як като булдог и у него имаше нещо, което предизвикваше респект. Тад бе виждал шерифът да избива зъбите на един заподозрян, два пъти по-висок от него. Никога не влизай в бой с човек, по-нисък от метър и шейсет — си бе казал тогава. Тълпата утихна.
Шерифът спусна ръката си.
— Моят помощник Тад Франклин и аз ще направим изявление и ще отговорим на въпросите ви. Нека всички се държим цивилизовано. Какво ще кажете?
Групата се размърда наместо. Светнаха прожектори, прътове с микрофони се протегнаха напред, защракаха бутоните на касетофони и затворите на камери.
— Тад, дай да налеем на тези приятели малко прясно кафе.
Тад го погледна, а Хейзън намигна.
Тад грабна каничката, взря се в гърлото и я разклати бързешком. След това взе купчинка пластмасови чашки, прекоси прага и започна да раздава безплатно кафе. Последваха няколко посръбвания, няколко подозрителни подсмърквания.
— Пийте! — извика добросърдечно Хейзън. — Нека никога не се чуе, че ние, жителите на Медисин Крийк, сме негостоприемни!
Чуха се всеобщо сумтене, още няколко посръбвания и няколко поглеждания крадешком в чашите. Ако не съкруши духа на групата, кафето поне го потисна. Макар да бе едва ранна утрин, жегата вече бе смазваща. Нямаше къде да оставят чашите си, нямаше и кошче за боклук, където да ги хвърлят. А пред вратата на шерифа имаше табела с надпис: НЕ ЗАМЪРСЯВАЙ, 100 ДОЛАРА ГЛОБА.
Хейзън поправи шапката си, след това излезе на тротоара. Огледа се, изправил рамене към тълпата — камерите вече работеха. След това се обърна към групата. Разказа със сух полицейски език за намирането на трупа; описа полянката, трупа и набучените птици. Материалът бе доста живописен, но шерифът успя да го разкаже делово, като подхвърляше тук и там по някой простонароден лаф, така че да тушира най-ужасяващите подробности. Тад бе удивен колко добродушен и дори очарователен можеше да бъде шефът му, когато поиска.
Той приключи в рамките на две минути. Речта му бе последвана от вихрушка въпроси.
— Един по един, вдигайте ръце — каза шерифът. — Също като в училище. Който вика най-много, остава последен. Вие започнете.
Той посочи един репортер по риза, който бе страхотно, впечатляващо пълен.
— Има ли вече някакви хипотези или заподозрени?
— Разполагаме с някои интересни неща, които ще изследваме. Не мога да ви кажа нищо повече от това.
Тад го погледна с изненада. Какви неща? Дотук не разполагаха с нищо.
— Вие — рече Хейзън и посочи друг журналист.
— Местна жителка ли е жертвата?
— Не. Работим по идентифицирането й, но не е местна. Познавам всички тукашни хора. Мога да ви уверя лично в това.
— Знаете ли как е била убита жената?
— Надяваме се това да ни съобщи съдебният лекар. Трупът бе изпратен в Гардън сити. Когато получим резултатите от аутопсията, вие първи ще ги узнаете.
Сутрешният автобус на компанията „Грейхаунд“, пътуващ на север към Амарило, спря на главната улица пред ресторанта на Мейси с изпъшкване на въздушните спирачки. Тад се изненада: този автобус почти никога не спираше тук. Кой вече пътуваше от или за Медисин Крийк, Канзас? Може би бяха още репортери, прекалено бедни да си осигурят собствен транспорт.
— Дамата, да, вие там. Вашият въпрос, госпожо?
Много печена на вид червенокоса жена завря микрофон, като пушка в лицето на Хейзън.
— Какви правоохранителни органи участват в разследването?
— Щатската полиция много ни помогна, но тъй като трупът бе намерен в очертанията на град Медисин Крийк, случаят е наш.
— А ФБР?
— ФБР не се замесва в разследвания на местни убийства и не очакваме да прояви интерес към този случай. Включили сме доста сериозни ресурси в разследването, включително специална криминологична лаборатория и екип на отдела по убийства в Додж сити, които прекараха цялата нощ на мястото. Не се безпокойте, че само Тад и аз ще се опитваме да решим този случай. Нас ни бива да пискаме и ще пискаме достатъчно силно, за да получим всичко необходимо за решаването на случая, при това бързо.