Натюрморт с гарвани
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #4
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12363-2
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Натюрморт с гарвани». Краткое содержание книги:
Внезапно този оазис на спокойствието е разтърсен от жестоко, странно и необяснимо убийство. Непозната жена е положена мъртва в средата на утъпкан кръг всред полето, заобиколена от набучени върху стрели гарвани. Местният шериф убеждава тълпата репортери, че случаят е изолиран, но много скоро от градчето един след друг започват да изчезват хора, за да се появят отново като безжизнен център на поредния зловещ натюрморт с гарвани…
С помощта на Кори Суонсън, деветнайсетгодишна бунтарка, която мечтае да се измъкне от капана на живота в затънтеното градче, специалният агент от ФБР Пендъргаст разравя тъмните истории на местните жители и мрачните мистерии, разигравани от убиеца в лабиринта на безкрайните царевични поля. Под тънката кора на провинциалното спокойствие се разкрива истинска бездна, кървав въртоп от шеметни събития, които въвличат всички в битката с невъобразимото зло, скрито в сърцето на малкия град.
Хейзън гледаше жертвата и стомахът му се бунтуваше. Това бе първото убийство в Медисин Крийк през живота му. Последното бе станало по време на сухия режим, когато Рокър Манинг бил застрелян край рекичката, докато купувал един товар нелегален алкохол… това бе станало кога… през 31-а? Неговият дядо бе разследвал случая и бе арестувал убиеца. Но това тук бе нещо напълно различно. Това бе една шибана лудост.
Хейзън се извърна от трупа и се вгледа във временния път през царевиците, прокаран, за да спести на рейнджърите четвърт миля вървене пеша. Съществуваше голяма възможност пътят да бе съсипал доказателства. Питаше се дали това бе стандартна процедура при щатските и дали изобщо имаха процедури при подобни ситуации. Всичките им действия се извършваха някак си ад хок, сякаш рейнджърите бяха толкова шокирани от престъплението, че просто замитаха следите му.
Шериф Хейзън не изпитваше особено уважение към щатските полицаи. Ако човек се вгледаше по-внимателно, те представляваха в основни линии банда стиснали устни тъпанари с лъснати високи обувки. Но можеше да им съчувства.
Това бе нещо, което надхвърляше всякакви очаквания. Запали нова цигара кемъл от фаса на предишната и си напомни, че това всъщност не беше първото му убийство. Случаят изобщо не бе негов. Може и да бе намерил трупа, но той бе извън чертите на града и ето защо — извън неговата юрисдикция. Беше работа на щатските и, слава Богу за това.
— Шериф Хейзън?
Високият капитан на щатските рейнджъри приближи с хрущяща стъпка, черните му обувки блестяха, бе протегнал ръка, стиснал устни в нещо, което трябваше да изобразява усмивка. Хейзън пое ръката му и я раздруса, раздразнен от жеста на капитана. Той за трети път се ръкуваше с него.
Хейзън се запита дали имаше лоша памет или просто бе толкова възбуден, че ръкуването му бе нервна реакция. Най-вероятно — второто.
— Съдебният лекар е тръгнал от Гардън сити — рече капитанът. — Трябва да пристигне до десет минути.
На шериф Хейзън му се искаше да бе изпратил Тад да провери този случай. С радост би се отказал от неделния риболов — Господи, дори би останал трезвен — само и само да можеше да пропусне това. От друга страна, помисли си той, може би случаят щеше да дойде твърде много на Тад. До голяма степен той си оставаше все още хлапак.
— Тук си имаме работа с художник — каза рейнджърът и поклати глава. — Истински художник. Смяташ ли, че ще заинтересува „Канзас сити стар“?
Хейзън не отговори. Това за него бе нова мисъл. Помисли за снимката си във вестника и намери тази идея за неприятна. Някакъв премина покрай него с флуороскоп и се блъсна отгоре му. Боже мой, местопрестъплението ставаше по-населено и от баптистка венчавка.
Напълни дробовете си с тютюнев дим и се застави да огледа още веднъж мястото. Стори му се важно да го огледа, преди да бъде разсипано и прибрано в торби и отнесено нанякъде. Погледът му пробяга по полянката, автоматично регистрирайки в паметта всяка зловеща малка подробност.
Беше почти като сцена в някаква игра. В средата на нивата бе направена кръгла полянка, откъснатите стъбла бяха грижливо събрани встрани, като така се образуваше стърнище с буци пръст в диаметър от може би тринайсет метра. Дори в ужасната нереалност на момента Хейзън се улови, че се възхищава на геометричната точност на оформения кръг. В единия край на полянката имаше миниатюрна горичка от изострени пръчки, високи петдесет-шейсет сантиметра, забити в земята; жестоките на вид върхове сочеха нагоре. Точно в средата на полянката бе подреден кръг от умрели гарвани, набучени на пръчки. Само че това не бяха пръчки, а индиански стрели, всяка с кремъчен връх. Птиците бяха поне две дузини, а може би и повече, с празни очи и насочени навътре жълти клюнове.
В центъра на този кръг лежеше трупът на жена.
Поне шериф Хейзън смяташе, че бе жена — устните, носът и ушите й липсваха.
Трупът лежеше по гръб с широко отворена уста, която приличаше на вход на розова пещера. Косата й бе безцветно русолява, кичур от нея бе изтръгнат и липсваше; дрехите й бяха накъсани на безброй малки, съразмерни ивици. Липсваше усещането за безредие. Положението на главата спрямо раменете изглеждаше неправилно. Хейзън си помисли, че навярно вратът й бе строшен. Но по шията нямаше белези, които да сочат удушаване. Ако бе строшен вратът, то това трябва да бе станало с едно рязко завъртане.