Натюрморт с гарвани
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #4
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12363-2
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Натюрморт с гарвани». Краткое содержание книги:
Внезапно този оазис на спокойствието е разтърсен от жестоко, странно и необяснимо убийство. Непозната жена е положена мъртва в средата на утъпкан кръг всред полето, заобиколена от набучени върху стрели гарвани. Местният шериф убеждава тълпата репортери, че случаят е изолиран, но много скоро от градчето един след друг започват да изчезват хора, за да се появят отново като безжизнен център на поредния зловещ натюрморт с гарвани…
С помощта на Кори Суонсън, деветнайсетгодишна бунтарка, която мечтае да се измъкне от капана на живота в затънтеното градче, специалният агент от ФБР Пендъргаст разравя тъмните истории на местните жители и мрачните мистерии, разигравани от убиеца в лабиринта на безкрайните царевични поля. Под тънката кора на провинциалното спокойствие се разкрива истинска бездна, кървав въртоп от шеметни събития, които въвличат всички в битката с невъобразимото зло, скрито в сърцето на малкия град.
И той й показа за миг значката си.
— Убийство ли?!
— Не сте ли чули? В другия край на града, установено снощи. Несъмнено ще прочетете за него в утрешния вестник.
— О, Господи! — Уинифред Краус изглеждаше смаяна. — Убийство? В Медисин Крийк?
— Съжалявам. Това променя ли решението ви да ме приемете като наемател? Ще ви разбера, ако е така.
— О, не, господин Пендъргаст. Съвсем не. Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако сте тук. Убийство, какъв ужас… — Тя потрепери. — Кой, за Бога…
— Боя се, че ще трябва да ви разочаровам като източник на информация по случая. А сега мога ли да огледам стаите си? Няма нужда ме придружавате горе.
— Разбира се.
Уинифред Краус се усмихна, затаила дъх, докато гледаше как мъжът се изкачва по стълбите. Толкова учтив млад джентълмен и толкова… След това си спомни за убийството. Надигна се и отиде до телефона Джени Паркър може би щеше да знае повече. Вдигна слушалката и набра номера, поклащайки глава.
След кратък оглед Пендъргаст избра най-малката стая — онази в дъното — и пусна пътната си чанта върху огромната спалня. Върху писалището имаше въртящо се огледало, пред което бяха поставени порцеланови леген и кана. Отвори най-горното чекмедже и го лъхна лек аромат на розова вода и дъб. Чекмеджето бе облицовано отвътре с лакирани изрезки от вестници от началото на XX век с реклами на селскостопанска техника. Стените бяха облепени с доста избелели тапети с викториански цветни мотиви; корнизите бяха боядисани в зелено, а таванът бе с орнаменти на дърворезба. Завесите бяха ръчно бродирани дантели.
Върна се при леглото и положи леко длан върху покривката му. Беше избродирана на рози и божури. Вгледа се по-внимателно в бродерията. Ръчна изработка. Бе отнела на някого — несъмнено на самата госпожица Краус — поне година работа.
Пендъргаст остана неподвижен, вторачен в бродерията, вдишващ старинния аромат на спалнята. След това се изправи и прекоси скърцащия дървен под до прозореца със стара напукана дограма и погледна навън.
Долу вдясно, встрани от къщата, Пендъргаст видя очукания ламаринен покрив на магазина за сувенири. Зад него напукана циментирана алея се спускаше надолу към отвор в земята, който чернееше в мрак. До магазина за сувенири върху табела, чиято боя се лющеше, бе изписано:
Пробва прозореца и той се отвори с удивителна лекота. В стаята нахлу задушен въздух, напоен с мириса на прах и царевица. Дантелената завеса се изду. Отвън огромното море жълта царевица се простираше до хоризонта, прорязано само от дърветата в долината на рекичката Медисин Крийк. Ято врани излетя от безкрайния царевичак и отново кацна в ниското, за да пирува със зрелите кочани. На запад се тълпяха гръмотевични облаци. Тишината бе безкрайна като пейзажа.
В коридора, водещ до вътрешното стълбище, Уинифред Краус остави слушалката върху вилката. Джени Паркър я нямаше. Може би беше в града, да научи новините. Ще й се обади отново следобед.
Запита се дали да не донесе на онзи любезен мъж, господин Пендъргаст, още една чаша чай. Южняците са толкова добре възпитани; освен това тя си ги представяше как пият много изстудени чайове на големи сенчести веранди. Денят беше толкова горещ, а той бе вървял пешком от града до тук. Отиде в кухнята, наля нова чаша и започна да изкачва стъпалата. Но не — трябваше да го остави да разопакова багажа си, да остане насаме. Какво си въобразяваше тя? Новината за убийството я бе объркала доста.
Обърна се да слиза надолу. Но отново спря. Отгоре долетя глас. Пендъргаст каза нещо. Дали не говореше на нея?
Уинифред изви врат и наостри уши. В първия миг къщата бе потънала в тишина. След това Пендъргаст заговори отново и този път тя успя да дочуе думите му.
— Чудесно — долетя мелодичният му глас. — Великолепно.
Шеста глава
Пътят бе прав — такъв, какъвто го бе начертал първи някой геодезист от деветнайсети век, — и бе обрамчен с неподвижни стени царевица. Специален агент Пендъргаст крачеше по трептящото в маранята шосе и лъснатите му оксфордски — ръчна изработка от „Джон Лоб“ на улица „Сейнт Джеймсис“, Лондон — оставяха колонка от леки следи в лепкавия асфалт.