Натюрморт с гарвани

— В отпуск съм.

— В отпуск ли? — размърда се отново на стола си Хейзън. — Пендъргаст, това не е по правилата. Ще ми трябва някакво официално оторизиране от местната служба на ФБР. Тук не въртим „Клуб Мед“4 за Куонтико5.

Последва мълчание. След което мъжът на име Пендъргаст произнесе:

— Вие със сигурност не бихте искали да присъствам тук официално, шериф Хейзън?

След като това бе посрещнато с мълчание, Пендъргаст продължи приятно:

— Няма да ви се меся в разследването. Ще действам индивидуално. Ще се консултирам с вас постоянно и ще споделям с вас информация, когато това е подходящо. И — о, да — „заслугите“ ще са изцяло ваши. Аз нито се стремя да получавам, нито приемам награди. Единственото, което желая, е обичайното взаимодействие между правоохранителните органи.

Шериф Хейзън се намръщи, почеса се и присви очи.

— Що се отнася до „заслугите“, честно казано, не давам пет пари кой ще ги получи. Просто искам да заловя този кучи син.

Пендъргаст кимна одобрително.

Хейзън си дръпна от цигарата, издиша и извади нова. Мислеше усилено.

— Добре тогава, Пендъргаст, карайте си тука отпуска. Просто не се навирайте в очи и не разговаряйте с пресата.

— Разбира се.

— Къде сте отседнали?

— Надявах се да получа за това съвет от вас.

Шерифът се изсмя гръмогласно.

— Има само едно място в града и то е на Краусови. Пещерите на Краус. Подминали сте го по пътя сян — голяма стара сграда, издига се насред царевицата на около миля западно от града. Старата Уинифред Краус дава стаи под наем на горния етаж. Не че има кой знае колко наематели напоследък. Навярно ще бъдете първият й гост през последната година.

— Благодаря ви — каза Пендъргаст, изправи се и взе чантата си.

Погледът на Хейзън проследи движенията му.

— Имате ли кола?

— Не.

Шерифът леко сви устни.

— Ще ви откарам.

— Харесва ми да вървя пеш.

— Сигурен ли сте? Навън е почти трийсет и пет градуса. И не бих казал, че костюмът ви е подходящ за тези краища.

Хейзън вече се усмихваше.

— Наистина ли е толкова топло?

Агентът на ФБР се обърна и посегна към дръжката на вратата, но шерифът имаше още един въпрос.

— Как разбрахте толкова бързо за убийството?

Пендъргаст не отговори веднага.

— По споразумение. Имам човек в Бюрото, който наблюдава радио — и имейл трафика на местните правоохранителни органи. Когато възникне престъпление отдадена категория, ме информират мигновено. Но както казах, аз съм тук по лични причини, след като наскоро приключих едно много трудно разследване на изток. Просто съм заинтригуван от доста… интересните обстоятелства на точно този случай.

Нещо в начина, по който той каза „интересни“, бе причината да настръхнат косъмчетата по врата на Тад.

— И за какви точно категории става дума? — в тона на шерифа се прокрадна нотка на сарказъм.

— Серийни убийства.