Натюрморт с гарвани
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #4
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12363-2
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Натюрморт с гарвани». Краткое содержание книги:
Внезапно този оазис на спокойствието е разтърсен от жестоко, странно и необяснимо убийство. Непозната жена е положена мъртва в средата на утъпкан кръг всред полето, заобиколена от набучени върху стрели гарвани. Местният шериф убеждава тълпата репортери, че случаят е изолиран, но много скоро от градчето един след друг започват да изчезват хора, за да се появят отново като безжизнен център на поредния зловещ натюрморт с гарвани…
С помощта на Кори Суонсън, деветнайсетгодишна бунтарка, която мечтае да се измъкне от капана на живота в затънтеното градче, специалният агент от ФБР Пендъргаст разравя тъмните истории на местните жители и мрачните мистерии, разигравани от убиеца в лабиринта на безкрайните царевични поля. Под тънката кора на провинциалното спокойствие се разкрива истинска бездна, кървав въртоп от шеметни събития, които въвличат всички в битката с невъобразимото зло, скрито в сърцето на малкия град.
Шерифът се усмихна и намигна.
Чу се рев и автобусът потегли в облак от прах и дизелов дим. За миг шумът временно погълна пресконференцията. Пушеците се разсеяха и разкриха самотна фигура, застанала на тротоара с малка, кожена пътна чанта на земята до него. Беше висок и слаб мъж, облечен изцяло в черно и на ранната утринна светлина хвърляше сянка чак до средата на главната улица на Медисин Крийк.
Тад погледна шерифа и забеляза, че той също се взира в мъжа.
Мъжът ги гледаше от отсрещната страна на улицата.
Хейзън се окопити.
— Следващият въпрос — попита бързешком. — Смити?
Той посочи към покритото с бръчки лице на Смит Лъдуиг, собственикът репортер на местния вестник „Край каунти куриър“.
— Имате ли обяснение за тази — ъ-ъ-ъ… странна „жива картина“? Имате ли някакви хипотези за положението на трупа и на различните там принадлежности?
— Принадлежности ли?
— Да, де… Нали разбирате, нещата около него.
— Не, засега не.
— Би ли могло да бъде някакъв сатанински култ?
Тад хвърли неволно поглед към отсрещната страна на улицата. Облеченият в черно мъж бе вдигнал чантата си и стоеше там неподвижен.
— Това е възможност, която със сигурност ще проучим — отвърна Хейзън. — Очевидно си имаме работа с много болен индивид.
Тад забеляза, че мъжът в черно прекоси улицата и небрежно се насочи към тях. Кой можеше да бъде той? Определено не приличаше на репортер, на полицай или на пътуващ търговец. Всъщност на Тад Франклин той най-много му приличаше на убиец. Може би — на убиеца.
Забеляза, че шерифът също го гледа, а дори част от репортерите се обърнаха.
Хейзън извади пакет цигари от джоба на ризата си и продължи:
— Независимо дали е култ, или дело на ненормален, каквото и да е, искам да подчертая, а, Смити, това ще е важно за твоите читатели — че си имаме работа с елементи извън този град, а може би и извън целия щат.
Думите на Хейзън секнаха, когато фигурата в черно спря досами групата журналисти. Вече наближаваше трийсет градуса, но мъжът бе облечен в черен вълнен костюм с колосана бяла риза и добре пристегната копринена връзка. Погледът на сребристите му очи направо пронизваше Хейзън.
Настана мълчание.
Непознатият заговори. Гласът му не бе силен, но някак си успяваше да вземе връх над тълпата:
— Това е едно неоправдано допускане.
Последва мълчание.
Хейзън се възползва от това да отвори нов пакет цигари, да извади една и да я мушне в уста. Не каза нищо.
Тад се бе вторачил в мъжа. Изглеждаше толкова слаб — кожата му бе почти прозрачна, сиво-сините му очи сякаш сияеха — че би могъл да бъде взет за съживен труп, вампир, току-що изскочил от гроба. Ако не бе крачещ мъртвец, лесно можеше да мине за гробар; и в двата случая обаче около този човек се носеше ореола на смъртта.
След като запали цигарата си, Хейзън най-сетне проговори:
— Не си спомням да съм искал мнението ви, господине.
Мъжът навлезе в тълпата, която мълчаливо се раздвои и спря на три метра от шерифа. И заговори отново с медения акцент на най-дълбокия Юг.
— Убиецът работи в най-тъмните нощи без луна. Появява се и изчезва без следа. Толкова ли сте сигурен, шериф Хейзън, че той не е от Медисин Крийк?
Хейзън дръпна силно от цигарата, издуха струя син дим по посока на онзи мъж и попита:
— И кое ви кара да се смятате за такъв специалист?
— На този въпрос ще е най-добре да отговоря в кабинета ви, шерифе.
Мъжът в черно протегна ръка в знак, че шерифът и Тад трябва да преминат преди него към малкия офис.
— Кой, по дяволите си ти, че ме каниш в собствения ми шибан кабинет? — рече Хейзън, като започваше да губи търпение.
Мъжът го погледна благо и отговори с присъщия си меден тон:
— Мога ли да предложа, шерифе, и на този също тъй отличен въпрос да бъде отговорено насаме? Имам предвид — заради самия вас.
Преди шериф Хейзън да успее да отговори, мъжът се обърна към репортерите.
— Съжалявам, че трябва да съобщя тази новина, но пресконференцията приключи.
За изненада на Тад, всички се обърнаха и се затътриха надалеч от офиса.
Четвърта глава
Шерифът зае мястото си зад очуканото гетинаксово бюро. Тад седна на обичайния си стол, обзет от гъделичкащото усещане на очакване. Непознатият в черно остави чантата си до вратата и шерифът му предложи твърдия стол за посетители, за който твърдеше, че може да пречупи всеки заподозрян само за пет минути. Мъжът седна на него и с едно елегантно движение преметна крак връз крак, облегна се назад и погледна шерифа.