Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Инспектор Ригън ме посети отново заради нова насока в разследването.

— Разкажете ми за сестра си — подхвана той.

— Защо? — скокнах като попарен. И още преди да ми обясни, вдигнах ръка, за да го спра. Ясно. Сестра ми беше наркоманка. Набъркат ли се наркотици, със сигурност има и криминален елемент. — Да не би да са ни обрали? — запитах.

— Според нас не. Като че ли нищо не липсваше, въпреки че къщата е преобърната наопаки.

— Преобърната?

— Някой я е изтърбушил. Да имате идея защо?

— Не.

— Та разкажете за сестра си.

— Нали Стейси има досие при вас?

— Има.

— Не знам дали мога да добавя нещо.

— Май сте се отчуждили, ако правилно съм доловил?

Отчуждили? Отнася ли се това за Стейси и мен?

— Обичам я — произнесох бавно.

— Та кога я видяхте за последен път?

— Преди шест месеца.

— Когато се е родила Тара?

— Да.

— Къде?

— Къде я видях ли?

— Да.

— Стейси дойде в болницата — уточних.

— За да види племенницата си?

— Да.

— Какво се случи при посещението й?

— Беше друсана. Поиска да подържи бебето.

— А вие й отказахте?

— Точно така.

— Тя ядоса ли се?

— Почти не реагира. Когато е друсана, сестра ми става по-скоро апатична.

— Но вие я прогонихте?

— Казах й, че не може да бъде част от живота на Тара, докато не се изчисти.

— Ясно — произнесе се той. — Надявали сте се с това да я накарате отново да започне лечение?

За малко да се изсмея.

— Всъщност не.

— Не съм сигурен, че разбирам.

Чудех се как да му го кажа. Сетих се за усмивката й на семейната снимка, онази с липсващите предни зъби.

— Заплашвали сме Стейси и с по-страшни неща — поясних. — Истината е, че сестра ми няма да се откаже. Наркотиците са част от нея.

— Значи не храните надежда за излекуването й?

Никога не бих произнесъл това на глас.

— Не можех да й поверя дъщеря си — отвърнах. — Нека оставим нещата така.

Ригън се приближи до прозореца и погледна навън.

— Кога се преместихте в сегашното си жилище?

— Купихме къщата преди четири месеца.

— Не е много далеч от мястото, където сте израснали, нали така?

— Така.

— Вие двамата отдавна ли се познавахте?

Бях объркан от насоката на въпросите.

— Не.

— Въпреки че сте израснали в един и същи град?

— Движехме се в различни среди.

— Разбирам — рече той. — Само за да уточня. Значи сте купили къщата преди четири месеца и не сте виждали сестра си от шест месеца, така ли?

— Така.

— Тоест сестра ви никога не е посещавала настоящия ви дом?

— Правилно.

Ригън се извърна към мен.

— В дома ви открихме пръстови — отпечатъци, оставени от Стейси.