Материали по процеса срещу Гюстав Флобер
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Материали по процеса срещу Гюстав Флобер». Краткое содержание книги:
В негово име изневярата е порицана, осъдена не защото е непредпазливост, която излага на разочарования и съжаления, а защото е престъпление срещу семейството. Вие порицавате и осъждате самоубийството не защото е безумие — лудият не е отговорен за постъпките си; не защото е малодушие — понякога за него е необходима физическа смелост, но защото то изразява пренебрежение към дълга в живота, който вече завършва, и безверие към отвъдния живот, който започва.
Този морал порицава реалистичната литература не защото тя обрисува страстите: омраза, отмъщение, любов; светът живее с тези страсти и изкуството трябва да ги описва, но не бива да ги описва необуздано, без мярка. Изкуството без правила не е изкуство; то е като жена, която се разсъблича. Да се наложи на изкуството обществено благоприличие, не означава да го принизим, а да му окажем нужната почит. Не можем да се възвеличаваме без правила на поведение. Ето, господа, принципите, които проповядваме, ето доктрината, която защищаваме.
Присъда
Съдът разгледа на съдебно заседание обвинението срещу господата Леон Лоран-Пиша и Огюст-Алексис Пийе, първият — отговорен редактор, а вторият — печатар на периодичното списание „Ревю дьо Пари“, и господин Гюстав Флобер, писател, подведени под отговорност: 1. Лоран-Пиша за публикуването през 1856 година на части от тъй наречения роман „Мадам Бовари“ в броевете от 1 и 15 декември и по-специално за някои отделни пасажи на страници 73, 77, 79, 272, 273, в които се накърняват общественият и религиозен морал и добрите нрави; 2. Пийе и Флобер за подпомагане и извършване на горепосочените закононарушения — Пийе чрез напечатването, Флобер чрез написването и възлагането за печат на части от романа със заглавие „Мадам Бовари“ у Лоран-Пиша, когото в пълно съзнание са подпомогнали и подбудили и по този начин са станали съучастници в закононарушенията, посочени в параграф 1 и 8 от закона от 17 май 1819 година и член 59 и 60 от Наказателния кодекс.
Прокурорът господин Пинар поддържа обвинението.
След като изслуша защитата на адвоката метр Сенар за господин Флобер, метр Демаре за господин Пиша и метр Фаври за печатаря, отложи за днешното (7 февруари) заседание произнасянето на решението, което е следното:
Като взе под внимание, че Лоран-Пиша, Гюстав Флобер и Пийе са обвинени в накърнение на обществения и религиозен морал и на добрите нрави, първият като отговорен редактор, публикувайки в периодичното списание „Ревю дьо Пари“ в броевете от 1 и 15 октомври, от 1 и 15 ноември, от 1 и 15 декември 1856 година романа със заглавие „Мадам Бовари“, Гюстав Флобер и Пийе като съучастници, единият като автор на ръкописа, а другият като печатар;
като взе под внимание, че подчертаните в горепосочения роман, съдържащ близо триста страници, пасажи се намират според обвинителния акт на страница 73, 77 и 78 (от 1 декември) и 271, 272 и 273 (от 15 декември 1856);
като взе под внимание, че инкриминираните пасажи, взети отделно и без връзка с текста, представляват изрази, образи и картини, които добрият вкус отхвърля и които са в състояние да накърнят законната и достойна за почит добродетелност;
като взе под внимание, че същите забележки могат да бъдат направени и за други пасажи, неотбелязани в обвинителния акт, които представляват разсъждения, не по-малко противоречащи на добрите нрави, на институтите — основа на обществото, и на религиозните обреди;
като взе под внимание, че поради тези слабости творбата, представена пред съда, заслужава сериозно порицание, тъй като задачата на литературата е да направи по-красива душата, издигайки ума и пречиствайки нравите, а не да насажда отвращение към порока, представяйки картината на безредията, които могат да съществуват в едно общество;
като взе под внимание, че обвиняемите, в частност Гюстав Флобер, енергично отхвърлят обвинението, като твърдят, че романът, представен пред съда, има чисто нравствена цел; че авторът е искал преди всичко да обърне внимание на опасностите, предизвикани от едно възпитание, несъобразено със средата, в която трябва да живеем, и следвайки тази своя идея, е показал жената, главна героиня на неговия роман, стремяща се към свят и общество, за които не е била създадена, нещастна от скромното положение, в което я е поставила съдбата, забравила майчиния си дълг, пренебрегнала съпружеските си задължения, отдала се на прелюбодейство и причинила разрухата на семейството си и завършила по най-жалък начин чрез самоубийство, след като е преминала най-низките нравствени степени и дори е достигнала до кражба;