Материали по процеса срещу Гюстав Флобер
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Материали по процеса срещу Гюстав Флобер». Краткое содержание книги:
Стигам до третата. Падението с Родолф довежда до религиозна реакция за много кратко време. Госпожа Бовари отново ще пропадне. Съпругът смята, че е необходимо за здравето й да посещава спектакли, затова й осигурява ложа в Руан. Там тя среща Леон Дюпюи, който вече следва в Париж и не е така неопитен. Той я поканва да се срещнат, тя го извиква в катедралата; когато си тръгват, Леон й предлага да я отведе с файтон. Падението се извършва във файтона! Нови срещи в дома на лекаря и в една квартира в Руан. Умората от тази любов започва, стигаме до отчаянието — последната част на романа.
Госпожа Бовари е водила разкошен живот, харчила е безразборно, подписвала е полици, които не може да плати. Тя трябва да намери на всяка цена пари, отива дори у Родолф, който не може да й заеме три хиляди франка; остава й само един изход — да поиска прошка от мъжа си? Не. Да се обясни с него? Не. Съпругът би й простил, а това е унижение, което тя не може да понесе, и се самоотравя. Погребват я в сватбената й рокля…
Един ден Шарл Бовари отваря бюрото й и намира портрета на Родолф, писмата му и писмата на Леон. Мислите, че престава да я обича? Нищо подобно. Напротив, той се възбужда, той се възторгва от тази жена, която други са притежавали, от представата за страстните мигове, които тя им е подарила, и от този миг изоставя пациентите си, семейството си, докато най-сетне го намират мъртъв в градината, стиснал в ръка къдрица от черните коси на Ема.
Ето това е романът. Разказах го изцяло. Заглавието му е „Мадам Бовари“, но вие може да му дадете друго заглавие, много по-точно — „История за изневерите на една провинциална жена“.
Господа, първата част от моята задача е изпълнена; разказах ви романа, сега ще цитирам и след цитатите ще се очертаят двете закононарушения: накърнение на обществения морал и накърнение на религиозния морал. Накърнението на обществения морал ще ви изложа, като ви покажа сладострастните картини, описани в романа, а накърнението на религиозния морал — с порочните образи, примесени към святи неща, за които не бива да се говори. Стигам до цитатите, ще бъда кратък, защото вие сами можете да прочетете целия роман. Ще се огранича с четири момента: първо, любовта и падението с Родолф, второ, пробуждането на, религиозното чувство между двете изневери, трето, падението с Леон и четвърто, смъртта на госпожа Бовари.
Преди да дам тези четири момента, позволете ми да се запитам с какви багри, с какво перо е нарисувал господин Флобер своя роман, защото романът е картина и би следвало да узнаем към каква школа принадлежи писателят и с какви средства е обрисувал портрета на своята героиня!
Основният цвят на автора, позволете ми да ви го кажа, е сладострастието — преди, по време на падението и след него! Героинята, като дете на десет или дванадесет години, учи в Манастира на урсулинките. Ето какво пише авторът:
„Когато отиваше на изповед, измисляше дребни грехове, за да остане по-дълго време коленичила в полумрака, със сключени ръце и лице до решетката под шепота на свещеника. Думите годеник, съпруг, небесен любовник и вечен брачен съюз, които се повтарят в проповедите, пораждаха дълбоко в душата й неочаквани сладости.“
Естествено ли е едно малко момиче да си измисля грехове? Естествена ли е цялата тази картина, в която детето сякаш изпитва сладострастна тръпка…
Подобни чувства изпитва госпожа Бовари и когато отива на бала в двореца на херцога…
Тя танцува. Ето какви чувства изживява по време на танца:
„Отначало почнаха бавно, после се понесоха по-бързо. Въртяха се; всичко около тях се въртеше: лампите, мебелите, ламперията и паркетът — като диск върху ос. Когато минаваха край вратите, краят на роклята на Ема се закачаше в неговите панталони. Краката им се вмъкваха един между друг. Той навеждаше очи към нея, а тя вдигаше поглед към него; тя се зашемети, спря се. Отново се понесоха; и с по-бързо движение виконтът я увлече, изчезна с нея в дъното на галерията, дето, задъхана, тя едва не падна и за миг облегна глава на гърдите му. После, като продължаваха да се въртят, но вече по-полека, той я отведе до мястото й. Тя се облегна на стената и закри очи с ръка.“