Материали по процеса срещу Гюстав Флобер

Какво е заглавието на романа? — „Мадам Бовари“. Заглавие, само по себе си неказващо нищо особено. Има и подзаглавие — „Провинциални нрави“. То също не обяснява мисълта на автора, но вече дава да се подразбере нещо. Авторът не е пожелал да следва никаква философска система — истинска или лъжлива, а да обрисува битови картини, и то какви картини!!! Съпругът, с когото започва и завършва произведението, не е главният герой. Очевидно образът на госпожа Бовари е в основата на романа.

Разказвам, не цитирам. Виждаме съпруга в колежа и трябва веднага да подчертаем, че в детето ясно се отгатва бъдещият мъж. Той е мудно, стеснително момче и когато постъпва в колежа, не може да произнесе правилно дори името си, а го изрича слято „Шарбовари“. Учи мъчно, невъзприемчив е. Никога не е пръв, но и никога не е последен в класа; тип, ако не на лош, то поне на предизвикващ смях ученик в колежа. След това отива да следва медицина в Руан, където майка му наема стая у един бояджия на четвъртия етаж. Полека-лека успява да завърши не особено блестящо образованието си и става помощник-лекар. Единствената му страст е играта на домино. Такъв е господин Бовари.

Майка му го оженва за една вдовица от Диеп, добродетелна и грозна, четиридесет и пет годишна жена, с хиляда и двеста ливри рента. Нотариусът, у когото са парите й, заминава за Америка и госпожа Бовари умира при тази неочаквана новина. Такъв е първият брак на господин Бовари.

Останал вдовец, той пожелава да се ожени повторно. Не му е необходимо да обмисля дълго; веднага се сеща за дъщерята на един съсед чифликчия, госпожица Ема Руо, която е предизвикала подозренията на покойната госпожа Бовари. Помощник-лекарят отива у чифликчията; нещата бързо се уреждат. Бракът е сключен, господин Бовари е щастлив и единствената му грижа е да отгатва желанията на жена си.

Дотук почти се изчерпва ролята на господин Бовари. В центъра на книгата вече се явява госпожа Бовари.

Господа, обичала ли е госпожа Бовари мъжа си и опитвала ли се е изобщо някога да го обича? Не, още от началото тя мечтае за съвсем други неща. Собственикът на съседния замък поканва на едно празненство лекаря и съпругата му. Там тя вижда херцог дьо Лавердиер, който жъне успехи в двора; танцува с един виконт и е обзета от непознато смущение. От този миг започва да живее по нов начин. Не може да понася вече мъжа си и всичко, което я заобикаля. Един ден, когато търси нещо в едно чекмедже, одрасква с тел пръста си — това е сватбеният й букет. За да я разсее, господин Бовари се премества в Йонвил. Тук се извършва първото падение.

Стигаме до втора книжка на списанието.

Госпожа Бовари пристига в Йонвил и първият човек, върху когото спира поглед, е Леон Дюпюи — помощник на нотариуса. Този млад човек трябва да замине за столицата да учи право. Всеки друг съпруг би се обезпокоил от посещенията на студента, но господин Бовари е наивен и вярва в добродетелта на жена си; неопитният Леон изпитва същите чувства. Той заминава, пропуска случая, но, разбира се, се появяват нови случаи. В съседство живее господин Родолф Буланже (както виждате, аз само разказвам). Той е тридесет и четири годишен, с груб темперамент, имал е лесни победи сред жените, в момента любовница му е една актриса. Родолф забелязва госпожа Бовари, която е млада, очарователна, и решава да я направи своя любовница. Постига лесно това. Явяват се три случая: селскостопанската изложба, едно посещение в дома на лекаря, една разходка в гората с коне, където се извършва падението. Следват срещи в замъка на Родолф и в градината на лекаря. Любовниците достигат до връхната точка на сладострастието! Госпожа Бовари моли Родолф да я отведе със себе си, той не посмява да й откаже, но й пише писмо, в което й доказва, че това е невъзможно. Госпожа Бовари се разболява, треската убива любовта, но болестта остава. Така завършва втората част.