Материали по процеса срещу Гюстав Флобер
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Материали по процеса срещу Гюстав Флобер». Краткое содержание книги:
За първи път той вкусваше неизразимата прелест на изящните женски неща. Никога не бе срещал тая красота на думите, тая сдържаност в облеклото, тия пози на заспала гълъбица. Той се възторгваше от нейната душа и от дантелите на фустата й. От друга страна, нали тя беше жена от висшето общество и омъжена жена! Истинска любовница, значи!“
Ето ви, господа, описание, което не се нуждае от коментарии, смятам…
Скуката в семейството, поезията на изневярата, това са, господа, ситуациите, които господин Флобер обича да описва и за съжаление ги описва прекалено добре.
Ема Бовари се самоотравя и дори когато умира, се чува „шум от груби дървени обувки и песента:
Разказах ви романа, дадох ви цитати. „Ревю дьо Пари“ е поместило „Мадам Бовари“ със съкращения, срещу които господин Флобер е възразил.
Пред вас, господа, стоят трима обвиняеми: господин Флобер, автор на книгата, господин Пиша, отговорен редактор, и господин Пийе, печатар. Те и тримата са виновни, но трябва да подчертая, че отговорният редактор и печатарят не носят еднаква вина с писателя. Главен виновник е господин Флобер, който е възразил на редакцията за съкращенията. На второ място идва господин Лоран-Пиша, който е поискал да направи съкращения, но не е изпълнил докрай задачата си като отговорен редактор. И най-сетне идва печатарят, който трябва да играе ролята на часовой, недопускащ скандала. Печатарите трябва да четат, те също са отговорни. Те стоят на преден пост. Въпреки това би следвало да се прояви снизходителност към Пийе. Главният виновник е Флобер и към него съдът трябва да прояви необходимата строгост.
Моята задача е изпълнена. Трябва да очакваме възражения и дори можем да ги предвидим — ще се опитат да ни убедят, че романът е нравствен в основата си, тъй като изневярата е наказана.
На това възражение аз имам два отговора. Дори да приемем, че произведението е нравствено, заключението не може да премахне сладострастните подробности. Освен това аз поддържам, че произведението е безнравствено.
Поддържам, господа, че всичките тези сладострастни подробности могат да нанесат вреда… Кой ще чете романа на господин Флобер? Хора, които се занимават с икономика, политика? Не. „Мадам Бовари“ ще попадне в ръцете на млади момичета, на омъжени жени и тогава въображението ще се поддаде на съблазънта, обрисувана в книгата. Сладострастните картини оказват много по-голямо въздействие от хладните разсъждения.
Поддържам също, че от философска гледна точка романът „Мадам Бовари“ е безнравствен. Госпожа Бовари се самоубива, тя много страда, това е истина, но не умира, защото е прелюбодейка, а защото сама го пожелава. Умира красива и млада, след като е имала любовници, и оставя един съпруг, който я обожава, който намира снимката на Родолф, неговите писма и писмата на Леон, прочита тези писма и още повече започва да обича жена си и дори умира от любов по нея. Кой може да обвини тази жена в книгата? Никой. Такова е заключението. В романа няма нито едно лице, което би могло да я обвини. Ако ми посочите един разумен човек, порицал добродетелно изневярата, ще призная, че греша. Ако няма такъв човек, това ще означава, че имам право и книгата е безнравствена.
Може ли да става дума за съпружеска чест, след като съпругът нито с една дума не обвинява жена си?
Може ли да става дума за обществено мнение? Общественото мнение е олицетворено от една комична личност, аптекаря Оме, заобиколен от също така комични лица, които Ема Бовари превъзхожда.
Какво да кажем за религиозното чувство? Свещеникът също е осмян.
Какво да кажем за писателя? Той прави едно-единствено философско разсъждение в IX глава и аз ще ви прочета следната фраза:
„Винаги след смъртта на някого наоколо настъпва слисване — толкова е мъчно да се проумее това втурване на небитието, това, че трябва да повярваш в него.“
Може би тези редове не изразяват безверие, но във всички случаи изразяват скептицизъм…
Ето философското заключение на книгата, направено не от автора, а от един човек, който разсъждава и задълбава нещата, от човек, който е потърсил в книгата герой, превъзхождащ тази жена. Няма такъв герой. Госпожа Бовари превъзхожда всички. Следователно другаде, не в книгата, трябва да се търси християнският морал, който е в основата на съвременната цивилизация. Чрез този морал се обяснява и изяснява всичко.