Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Джейк се взираше в Еди с широко отворени очи, в които се четеше прозрение за случилото се.
Той знаеше.
Вратата зад тях изведнъж се отвори и отец Калахан се втурна на верандата по тънки бели гащи, които стигаха до коленете му. Единственото друго нещо върху тялото му беше златното разпятие, което висеше на врата му.
— Беше земетресение, нали? — попита разтревожено той. — Веднъж усетих едно, докато бях в Северна Калифорния, ала такова нещо никога не се е случвало в Кала… поне откакто аз съм тук.
— Беше нещо много по-лошо от земетресение — въздъхна Еди и посочи на изток, където хоризонтът бе озарен от безмълвните артилерийски залпове на зелени светкавици. Недалеч от дома на отеца, малко по-надолу по хълма, вратата на бараката на Росалита изскърца и на прага се показаха Роланд и икономката. Тя бе само по долна риза, а Стрелеца — по дънки. И двамата бяха боси в росата. Еди, Джейк и Калахан се приближиха до тях. Техният дин се взираше напрегнато в зелените отблясъци на хоризонта, които вече избледняваха далеч на изток — там, където ги очакваше зловещата страна Тъндърклап, където беше дворът на Пурпурния крал и където, кацнала на самия ръб на Крайния свят, се издигаше Тъмната кула. „Ако — помисли си Еди, — ако все още се издига.“ — Джейк тъкмо казваше, че ако Сузана умре, щяхме да го усетим — рече младият мъж. — Че ще се случи нещо, което ти наричаш сигул. Веднага след това земята се разтърси и се появи това. — Той посочи към моравата пред къщата на татко Калахан, където земята бе прорязана от дълбока бразда, дълга около три метра, чиито ръбове наподобяваха набръчканите кафяви устни на кошмарна уста. Навсякъде из градчето ехтеше неистов кучешки лай, ала жителите на Кала, които вдигаха такава дандания допреди малко, сега изобщо не се чуваха. Еди предположи, че повечето са проспали случилото се, потънали в пиянския сън на победителите.
— Това не беше свързано със Сюз, нали? — попита младият мъж, обръщайки се към Роланд.
— Не пряко.
— Не беше нашият — добави Джейк. — Тогава пораженията щяха да са много по-големи, не мислите ли?
Стрелеца кимна.
Росалита изгледа хлапето със смесица от изумление и страх.
— Какво означава това „не беше нашият“, момче? За какво говориш? Това определено не беше обикновено земетресение!
— Не — поклати глава Роланд. — Не беше земетресение, а Лъчетръс. Един от Лъчите, които крепят Кулата — които крепят всичко — току-що рухна. Беше прекъснат.
Въпреки мъждивата светлина на четирите фенера, висящи на верандата, Еди успя да забележи как лицето на Росалита Муньос губи цвета си.
Жената се прекръсти.
— Един от Лъчите? Кажи ми, че не е вярно! Не може да е вярно, нали? Кажи, че не е така!
Младият мъж си спомни за един отдавнашен скандал по време на бейзболен мач. Някакво хлапе не спираше да повтаря: „Кажи, че не е вярно, Джо! Кажи, че не е така!“
— Не мога — отвърна хладно Роланд, — защото това е самата истина.
— Колко са Лъчите всъщност? — попита Калахан.
Стрелеца погледна към Джейк и му кимна лекичко с глава: „Кажи си урока, Джейк от Ню Йорк — кажи го и бъди убедителен.“
— Шест лъча, които свързват дванайсет портала — започна момчето. — Тези дванайсет портала се намират на дванайсетте края на света. Роланд, Еди и Сузана всъщност са започнали пътешествието си от Портала на Мечока, а аз се присъединих към тях нейде между него и Луд.
— Шардик — продума замислено Еди, загледан в последните отблясъци на светкавиците на източния хоризонт. — Така се казваше онази мечка.
— Да, Шардик — потвърди Джейк. — Следователно се намираме по протежението на Лъча на Мечока. Всички Лъчи се събират в Тъмната кула. От другата страна на Кулата нашият Лъч… — Момчето се запъна и вдигна очи към Роланд за помощ. Той пък на свой ред погледна към Еди Дийн. Изглеждаше, че Стрелеца не им е казал всичко за Наследството на Елд.
Мъжът на Сузана или не забеляза настойчивия взор на своя дин, или реши да не му обърне внимание. Роланд Дисчейн обаче не се отказваше толкова лесно.
— Еди? — вдигна вежди той.
— Поели сме се по Пътеката на Мечока, по Пътя на Костенурката — продума отнесено младият мъж. — Нямам никаква представа дали това има изобщо някакво значение, след като така или иначе се намираме на огромно разстояние от Тъмната кула, ала отвъд нея трябва да са Пътеката на Костенурката и Пътят на Мечока. — След което изрецитира: