Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Изведнъж кухненската врата зад гърба му се отвори. Чу се приглушено шляпане на стъпки на боси крака (слухът му бе станал изключително остър, подобно на другите му сетива) и потракване на нокти.
Джейк и Ко.
Момчето седна до него в люлеещия се стол на Калахан. Продължаваше да е облечено с изцапаните си дрехи от схватката. В колана му бе затъкнат рюгера, който Джейк беше откраднал от баща си в деня, когато бе избягал от къщи. Днес той беше пролял… е, не точно кръв. Още не. Машинно масло? Еди се усмихна едва-едва. Нямаше нищо смешно в това.
— Не можеш ли да заспиш, Джейк?
— Ейк — повтори Ко и се сгуши в краката на момчето, отпускайки муцунка на дъските между лапичките си.
— Не. Мислех си за Сузана — рече, след което помълча известно време и добави: — И за Бени.
Еди си даваше сметка, че това беше напълно нормално, че момчето бе видяло своя приятел буквално да експлодира пред очите му — естествено, че щеше да си мисли за него, — ала въпреки това продължаваше да изпитва горчива ревност като че ли всички мисли на Джейк трябваше да са ангажирани със Сузана Дийн.
— Хлапето на Тавъри — каза момчето. — Всичко стана по негова вина. Паникьоса се. Хукна да бяга. Счупи си глезена. Ако не беше той, Бени щеше да е жив. — След което бавно и с такъв леден глас, че щеше да смрази сърцето на момчето, за което ставаше дума, ако можеше да го чуе отнякъде, процеди: — Шибаният Франк Тавъри!
Еди се пресегна и погали хлапето по главата. Косата му бе станала доста дълга. Нуждаеше се от измиване. По дяволите, не само от измиване, ами и от подстригване. Това момче имаше нужда от майка, която да се грижи за него, която да следи в какво състояние е нейният син… друг беше въпросът, че едва ли щеше да го получи. И — о, малко чудо! — споделянето на мъката на Джейк накара Еди да се почувства по-добре. Не много, но все пак по-добре.
— Не се измъчвай — рече той. — Стореното-сторено.
— Ка — въздъхна горчиво Джейк.
— Ка — повтори Ко, без да вдигне муцунка от земята.
— Амин — заяви Джейк и се засмя. Смехът му беше обезпокоително хладен. Момчето извади рюгера от саморъчно направения кобур и се загледа в него. — Този ще премине, защото е дошъл оттам. Поне така казва Роланд. Другите оръжия вероятно също ще преминат, понеже няма да сме в тодаш. Ако не минат през вратата, Хенчик ще ги скрие в пещерата и навярно ще можем да се върнем за тях.
— Ако се озовем в Ню-Йорк — рече Еди, — там има предостатъчно оръжия. Можем да се възползваме от тях.
— Но не и като револверите на Роланд. Надявам се да успеят — да преминат, защото си мисля, че в никой от световете няма подобни пистолети.
Младият мъж си мислеше същото, ала не го изрече на глас. В града оглушително изтрещяха фойерверки, след което се възцари тишина. Явно празненството наближаваше своя край. Най-сетне. Утре със сигурност веселбата щеше да продължи, само дето пиенето щеше да е по-малко. Роланд и неговият ка-тет щяха да бъдат очаквани като почетни гости, ала ако боговете на съзиданието бяха милостиви и вратата се отвореше, те вече нямаше да са тук. Щяха да преследват Сузана. Да търсят Сузана. Да върви по дяволите преследването, важното беше да я намерят. Да я открият. Сякаш прочел мислите му (нищо чудно — той имаше силна интуиция), Джейк каза:
— Още е жива.
— Как можеш да си сигурен в това?
— Щяхме да почувстваме, ако бе умряла.
— Джейк, можеш ли да я видиш?
— Не, но…
Още не бе успял да довърши, когато изпод земята изведнъж се разнесе дълбок тътен. Верандата внезапно започна да се издига и пропада като лодка сред вълните на бурно море. Дъските около тях заскърцаха, а в кухнята задрънчаха порцеланови съдове. Шумът наподобяваше тракане на зъби. Ко мълниеносно надигна глава и изскимтя. Малката му лисича муцунка изглеждаше комично — очите му бяха ококорени, а ушите — прилепнали към черепа. В дневната на Калахан нещо падна на пода и се разби на парчета.
Първата мисъл на Еди, макар и безумно ирационална, беше, че Джейк е убил Сюз с думите си, когато каза, че жената е все още жива.
Подземният грохот се усили и земята се разтресе още по-силно. Стъклото на един прозорец се счупи, когато дървената му рамка рязко се огъна. На двора нещо се сгромоляса — Еди предположи (съвсем правилно), че това беше порутеният нужник, който най-накрая бе рухнал напълно. Младият мъж беше скочил на крака, без да осъзнава това. Джейк също се бе изправил и стискаше китката му. Еди извади тежкия револвер на Роланд и двамата се спогледаха, готови за стрелба.
От земните недра се разнесе един последен мощен трус и верандата се успокои. На определени ключови точки по протежението на Лъча хората се будеха разтревожени и се оглеждаха смутено. По улиците на Ню Йорк изведнъж се включиха алармите на няколко автомобила. На следващия ден вестниците щяха да съобщят за незначително земетресение — доста счупени прозорци, но за щастие без никакви пострадали. Само лекичко разлюляване (хайде, скъпа, разтърси ме!) на солидните земни пластове.