Предани [calibre 1.48.0]

подозира, че може да се наложи да бяга много бързо. Този път е седнала на бившето

бюро на Джанийн с опрени за опора крака на пода, а зад нея е облачното мъждукащо

небе на града. Жена от мускули, усукани около костите.

– Мисля, че е време да поговорим за лоялността ти – казва тя, но не прозвучава

обвинително, а по-скоро изтощено. За секунди ми се струва съсипана от умора. Мога да

видя в нея, през нея, но тя ме усеща и изправя рамене. Моментът отминава, усещането

изчезва.

– В крайна сметка, точно ти помогна на Трис да пусне онова видео – продължава тя. –

Никой не знае това, но аз го знам.

– Чакай малко! – започвам и облягам лакти на коленете си. – Нямах никаква представа

какво има в онзи файл. Имах доверие на Трис, вярвах в преценката повече, отколкото

вярвах на себе си. Това е всичко.

Мислех си, че Евелин ще ми има повече доверие, щом кажа, че съм скъсал с Трис. И

се оказах прав. Сега е по-топла, по-открита. Колко много може да се постигне с една

лъжа!

– А сега? След като знаеш какво има в материала, какво мислиш? Мислиш ли, че

трябва да напуснем града? – пита тя.

Много добре зная какво се очаква да кажа – че не виждам никаква основателна

причина да напускаме. Но не съм добър лъжец, затова избирам нещо средно между

истината и лъжата. Част от истината:

– Страхувам се да напуснем – казвам. – Не мисля, че е разумно да тръгнем, при

положение че не знаем нищо за опасностите, които ни дебнат навън.

Тя се взира в мен и започва да гризе бузата си отвътре. Неприятен навик, който бях

прихванал от нея. Преди изгризвах бузата си до кръв, докато чаках баща ми да се

прибере. Никога не бях сигурен кое от лицата му ще видя. Това лице, на което Аскетите

се доверяваха и обожаваха, или другото – на онзи мъж, който стоварваше ударите си

върху мен.

Прокарвам език по белезите от ухапванията по вътрешността на бузата си и

преглъщам спомените като покачил се по гърлото стомашен сок.

Майка ми се плъзга напред по ръба на бюрото, изправя се и тръгва към прозореца.

– От известно време получавам доста обезпокоителна информация за бунтовническа

организация в града. – Поглежда нагоре и повдига вежди. – Хората винаги се организират

в някакви групи. Сякаш от това зависи човешкото съществуване. Очаквах го, но не

вярвах да се случи толкова бързо.

– Каква организация?

– Организация, която събира хората, които искат да напуснат града. Тази сутрин са

пуснали някакъв манифест. Наричат се Преданите. – Вижда обърканото ми изражение и

добавя: – Защото се обявяват за предани и посветени на първоначалната цел на този

град. Разбираш ли?

– Под първоначална цел имаш предвид това, което видяхме във видеото на Едит

Прайър? Да пратим хора навън, когато в града има достатъчен брой Дивергенти?

– Да. Това да. Но Преданите искат да живеем в касти. Те считат, че сме задължени да