![Предани [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/4/predani-calibre-1-48-0-download.jpg)
Предани [calibre 1.48.0]
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
направиш нещо по въпроса, а не да седиш върху целия хаос, който сътвори, и да си
въобразяваш, че си на трон!
Подигравателната усмивка се изкривява, сякаш е вкусила нещо крайно неприятно.
Навежда се към мен, лицето се изравнява с моето. За първи път осъзнавам колко е
стара. Виждам врязаните като издълбани линии бръчки около очите и устата, виждам
болнавия цвят на лицето
, наследен от годините недояждане. Но въпреки всичко е
хубава като сина си. Дори системното гладуване не може да унищожи напълно хубостта
ѝ.
– Правя нещо по въпроса. Създавам нов свят – казва, а гласът става съвсем тих.
Едва я чувам. – Бях Аскет. Знам истината много преди ти да я научиш, Беатрис Прайър.
Не знам как успяваш да се измъкнеш, но ти обещавам, че в моя нов свят няма да има
място за теб. Най-вече до сина ми.
Усмихвам се. Знам, че не бива, но е много по-трудно да потиснеш жестовете и
изражението си, отколкото думите. С тази тежест във вените ми… Сега вярва, че Тобиас
принадлежи само на нея. Тя не знае истината. Че той вече принадлежи единствено на
себе си.
Евелин се обляга назад и скръства ръце.
– Серумът на истината доказа, че си глупачка, но не си предателка. Разпитът
приключи. Можеш да си ходиш.
– А приятелките ми? Кристина и Кара? Те не са направили нищо лошо.
– Скоро ще се заемем и с тях – казва Евелин.
Изправям се, едва се държа на крака, замаяна и изнемощяла от серума. В
помещението има много хора, застанали един до друг, рамо до рамо. Няколко дълги
секунди не мога да открия изхода. Тогава някой ме хваща за ръката. Момче с топла
кафеникава кожа и широка усмивка. Юрая! Повежда ме към вратата. Всички започват да
говорят.
Юрая ме извежда към коридора и оттам – към асансьора. Натиска копчето и вратата
се отваря. Следвам го. Влизаме в асансьора, а аз все още не се чувствам стабилна.
Когато вратите се затварят, казвам:
– Мислиш ли, че прекалих с онази част с трона и хаоса?
– Не, тя очакваше да си темпераментна. Можеше да заподозре нещо, ако се беше
държала прекалено премерено и покорно.
Всичко в мен вибрира. Такъв силен прилив на енергия! Нетърпение, очакване на всичко
хубаво, всичко ново, което ни предстои. Ще намерим начин да излезем от този град.
Свободна съм! Край на чакането, на безкрайното крачене в килията, край на
премълчаните отговори на въпросите, задавани от надзирателите.
Но именно надзирателите ми казаха за новата заповед на безкастовите от тази сутрин.
Бившите членове на кастите трябва да се преместят да живеят по-близо до централата
на Ерудитите. Не е разрешено в едно жилище да живеят повече от четирима бивши
членове на една и съща каста. Трябва да си смесим и облеклото. Вече ми дадоха жълта
риза на Миротворците и черни панталони на Прямите.
– Добре, насам сме – казва Юрая и ме извежда от асансьора. Този етаж на
централата на Ерудитите е целият в стъкло. Дори стените. Слънцето пробива през
прозорците и покрива пода с ярка светлина. На места тя се разлага на малки дъгички.
Слагам длан над очите си, за да се защитя от блесналото слънце, и следвам Юрая през
дълга тясна стая с легла от двете страни. До всяко легло има стъклен шкаф за дрехи и
книги, и малка масичка.
– Преди е било пансион на Ерудитите – обяснява Юрая. – Запазил съм легла за
Кристина и Кара.
На леглото до вратата седят две момичета в червени ризи. Предполагам, че са били
Миротворци. Вляво седи жена с очила, увиснали на ухото . Може би Ерудит. Знам, че не
бива да се опитвам да определям хората по кастите, към които са принадлежали и все
още искат да принадлежат, но човек трудно се разделя със старите си навици.
Юрая се отпуска на едно от леглата в дъното на стаята. Сядам до него. Щастлива
съм, свободна съм, спокойна съм. Най-сетне!
– Зийк казва, че понякога отнема време да се обработят документите за
освобождаване. Безкастовите се бавят, но ще стане, макар и по-късно – казва той.
Усещам само облекчение. Всички, които обичам, всички, за които ми пука и имат
значение за мен, ще са на свобода до края на деня. После се сещам, че Кейлъб е все
още в затвора, защото той беше лакеят на Джанийн Матюс, и никога няма да го пуснат.
Но колко далеч ще стигнат безкастовите, за да унищожат всяка следа, която Джанийн
Матюс е оставила след себе си? Това вече е трудно да се прогнозира.