Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
За какво говорят вътре? Какво става? Мина толкова време…
Продължаваше да се бавят. Докато Попи чакаше, тя откри че се колебае между два модела на мислене.
1). Нищо сериозно й нямаше и майка й щеше да излезе от там и да й се смее за това че дори си е помислила такова нещо.
2). Нещо ужасно й има и тя трябваше да премине през ужасяващи лечения за да се оправи.
Затворената яма и отворената яма. Когато ямата беше затворена, изглеждаше смешно, и тя се чувстваше засрамена да има такива мелодраматични мисли. Но когато бе отворена, тя чувстваше сякаш целият й живот до сега е бил сън, и сега тя засягаше силно реалността.
- „Бих искала да се обадя на Джеймс.” – помисли си тя.
Най-после сестрата каза:
- Попи? Влез.
Офиса на доктор Франклин беше с дървени панели, с сертификати и дипломи окачени на стените. Попи седна на коженият стол и се опита да не бъде толкова очевидна докато изучава лицето на майка си.
Майка й изглеждаше… твърде спокойна. Спокойствие със стомана под себе си. Тя се усмихваше, но беше особена, лека и неустойчива усмивка.
- „О, Господи!” - помисли си Попи. – „Нещо става.”
- Сега, няма причина за тревога. – каза докторът, и Попи мигновено стана по-тревожна. Дланите й се бяха забили в кожените облегалки на стола.
- Нещо се показа на сонограмата ти, което е малко необикновено, и бих искал да направим още няколко теста. – каза доктор Франклин, бавният му и равномерен глас, успокояваше.
– Един от тестовете изисква това ти да се направи след една вечер пост. Но майка ти казва че нищо не си яла на закуска.
Попи каза механично:
- Изядох едно парче флейкс от Фростен Флейк.
- Парче флейкс от Фростен Флейкс? Е, мисля че можем да броим това за пост. Ще направим тестовете днес, и мисля че ще е по-добре да те приемем в болницата за това. Сега, тестовете са КАТ* (Компютизирана Аксиална Томография) (Превод от терминологичен медицински английски: CAT Computerized Axial Tomography) и ЕРХП* (Ендоскопична Ретрографична Холангиопанцеография*) (Превод от терминологичен медицински английски: ERCP Endoscopic Retrograde Cholangiopancreatography*) – това е краткото наименование на нещо което дори и аз не мога да произнеса. – усмихна се той.
Попи просто го наблюдаваше.
- Няма нищо плашещо в никой от тези тестове. – каза той нежно. – КАТ е като рентгеновите лъчи. ЕРХП представлява тръбичка преминаваща през гърлото, към стомаха, в панкреаса. След това инжектираме в тръбичката течност която се показва на рентгеновите лъчи.
Устата му продължаваше да се движи, но Попи спря да слуша думите. Тя беше по-уплашена от доста време като си припомнеше.
- „Шегува се заради интересният белег.”- помисли си тя. – „Не искам истински болести. НЕ искам да вляза в болница, и не искам никакви тръби в гърлото си.”
Тя погледна майка си в мълчаливо обръщение. Майка й пое ръката й.
- Не е кой знае какво, скъпа. Просто ще се върнем и ще съберем няколко неща за теб. След това ще се върнем.
- Ще вляза в болницата днес?
- Мисля че ще е най-добре. – каза доктор Франклин.
Ръката на Попи стегна тази на майка й.
- Благодаря ти, Оуен.
Попи никога до сега не беше чувала майка й да нарича доктор Франклин по първото му име. Попи не попита защо. Не каза нищо докато излизаха от сградата и влизаха в колата. Докато пътуваха към дома си, майка й започна да говори за обикновени неща с лек, спокоен глас, Попи се караше да отговори.
Претендирайки че всичко е нормално, докато през цялото време ужасното гадно чувство дълбаеше в нея. Тя само попита почти небрежно, докато бяха в спалнята й, събиращи мистериозни книги и памучни
пижами в малък куфар.
- Е, какво точно мисли той че ми има?
Майка й не отговори веднага. Тя гледаше на долу към куфара. Накрая тя каза:
- Е, той не е сигурен дали нещо не е наред.
- Но какво си мисли? Трябва да си мисли нещо. И той говореше нещо за панкреаса ми – имам в предвид, звучеше така сякаш ми има нещо на панкреаса. Мислех че ми гледа жлъчката или там както се наричаше.
Дори не знаех че панкреаса ми е въвлечен в това…
- Скъпа. – майка й я хвана за раменете, и Попи осъзна че тя започва да преувеличава. Тя си пое дълбоко дъх.
- Просто искам да знам истината, ясно? Просто искам да имам на идея какво става. Това е моето тяло и имам правото да знам какво търсят… нали?
Беше смела реч, но това не я беше грижа. Това което тя искаше наистина бе увереност, обещание че доктор Франклин търсеше нещо незначително. Това че най-лошото което може да се случи няма да е толкова фатално. Тя не го разбираше.