Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Попи се почувства леко важна. Никой който познаваше не е бил в болница за тестове. Майка й разроши косата й, докато излизаха от офиса на доктор Франклин.
- Е, Попет. Какво си си направила сега?
Попи се усмихна дяволито. Тя се беше възстановила напълно от по-ранното й притеснение.
- Може би ще имам операция и ще имам интересен белег. – каза тя за да разсмее майка си.
- Нека се надяваме да не е това. – каза майка й, не развеселена.
Детската болница Сузане Монтефорте беше красива сива сграда с криволичещи, извиващи се и огромни нарисувани прозорци. Попи погледна замислено към магазина за подаръци докато преминаваха. Беше ясно че е магазин за подаръци за деца, пълен с разноцветни Слинкис и плюшени животни, които посещаващ възрастен би купил като подарък в последната минута.
Момиче излезе от магазина. Тя беше малко по-голяма от Попи, може би седемнадесет или осемнадесет. Тя беше красива, с изкусно лице и сладък шал която не се вписваше много поради факта че момичето нямаше коса. Тя изглеждаше щастлива, със заоблени бузи, с обеци висейки весело под шала, но Попи почувства болка от симпатия.
Симпатия… и страх. Момичето беше наистина болно. За което бяха болниците, разбира се – за наистина болни хора. Внезапно Попи искаше да си вземе собствените тестове и да се махне от там.
Сонограмата не беше болезнена, но бе съмнително тревожна. Техник намаза някакъв вид желе върху талията на Попи, след това плъзна студен скенер от горе, излъчвайки някакви вълни в нея, правейки снимки на вътрешностите й. Попи откри че ума й се връща обратно към красивото момиче без коса.
За да се разсее, тя си помисли за Джеймс. Поради някаква причина, това което изплува от ума й беше първият път когато бе видяла Джеймс, деня в който той дойде на детска градина. Той беше бледо, слабо момче с големи сиви очи и нещо неуловимо странно в него, което караше по-големите момчета да го използват веднага. На площадката се съюзяваха срещу него като ловджийско куче около лисица – докато Попи не видя какво става.
Дори и на пет тя имаше добър десен удар. Тя нахлу в групата, зашлевявайки лица и ритайки пищяли докато големите момчета не се разбягат. Тогава се обърна към Джеймс.
- Искаш ли да бъдем приятели?
След кратко колебание той кимна срамежливо. Имаше нещо особено сладко в усмивката му.
Но Попи скоро откри че нейният нов приятел беше странен по малки причини. Когато училищният гущер умря, той вдигна трупа, без погнуса и попита Попи дали иска да го подържи. Учителката беше ужасена.
Той знаеше къде да открие мъртви животни, също – той й беше показал свободна алея където няколко трупа на зайци които бяха убити във високата кафява трева. Той беше лишен от фантазия за това.
Когато той порасна, големите деца спряха да го използват. Той порасна толкова висок колкото всеки един от тях, и учудващо силен и бърз – и си създаде репутация твърд и опасен. Когато се ядосваше, нещо почти плашещо блестеше в сивите му очи.
Въпреки че, никога не се беше ядосвал на Попи. Те си останаха най-добри приятели през всичките тези години. Когато бяха в началното училище, той започна да има приятелки. Всички момичета в училище го искаха, но той не се задържаше с никоя от тях за дълго. И никога не им се доверяваше. За тях той беше мистериозното, тайнствено, лошо момче. Само Попи бе видяла другата му страна, уязвимата, грижовна страна.
- Добре. – техникът каза, връщайки Попи обратно в настоящето с тласък.
– Готова сте. Нека отлепим това желе от вас.
- Е, какво показа? – попита Попи, поглеждайки към монитора.
- О, вашият личен лекар ще ви каже това. Радиологиста ще разчете резултатите и ще ги изпрати в офиса на вашият доктор. – гласа на техника беше напълно неутрален, толкова неутрален че Попи я наблюдаваше остро.
Обратно в офиса на доктор Франклин, Попи шаваше докато майка й разглеждаше датите на списанията.
Когато сестрата каза:
- Госпожо, Хилгард. – и двете се изправиха.
- О, не. – каза сестрата, гледайки объркано. – Госпожо, Хилгард, докторът искаше само да ви види за минута… сама.
Попи и майка й се спогледаха. След това, бавно, майката на Попи, остави списанието „People Magazine” и последва сестрата.
Попи гледаше след нея.
Сега, какво за Бога… доктор Франклин никога не го беше правил това до сега.
Попи осъзна че сърцето й биеше силно. Не бързо, просто силно. Бум… бум… бум, в средата на гърдите й, тресейки вътрешностите й. Карайки я да се чувства нереално и замаяно.
Не мисли за това. Вероятно е нищо. Прочети списание. Но пръстите й не изглежда да работеха правилно. Когато най-после отвори списанието, очите й минаха през думите без да ги изпращя до мозъка си.