Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Джеймс почука. Вратата се отвори с два инча, и слабо дете с намачкана тениска се показа със светещи очи.
- Аз съм Улф. – каза Джеймс, и се въздържа от това да ритне вратата. Върколаци, помисли си той. Защо трябва да бъдат толкова териториални. – Мир. Не искам да нарушавам никакви закони. Просто я искам добре.
Насочените сини очи претърсваха лицето му.
- Сигурен ли си, че вече не си нарушил правилата? - И когато Джеймс изглеждаше непоколебим, неразбирайки това, тя добави с по-тих глас. – Сигурен ли си, че не си се влюбил в нея?
Джеймс се накара да срещне втренчения поглед директно. Той говореше нежно и опасно.
- Не казвай това, освен ако не искаш битка.
Жизел погледна настрани. Тя си играеше с пръстена си. Пламъкът на свещта намаля и изгасна.
- Джеймс, познавам те от дълго време. – каза тя, без да го поглежда.
– Не искам да те вкарвам в беля.
Повярвах ти, когато каза че не си нарушил някакви правила… но мисля, че и за двамата е по-добре да забравим този разговор. Просто излез сега и аз ще се направя, че никога не се случвало.
- Ами магията?
- Няма такова нещо. А ако имаше, нямаше да ти помогна. Просто върви.
Джеймс продължи. Имаше още една друга възможност, за която можеше да сети. Той караше до Брентууд, към арена, която е толкова различна от предишната, както диамант е различен от въглен. Той паркира в закрит навес, до оживена кирпичена сграда с извор. Червен и лилав бугемвилии бяха пропълзели по стените на испанската опашка на покрива.
Вървейки през арката в двора, той стигна до офис, на чиято врата имаше дума, изписана със златни букви. Джаспър Р. Расмусен, психолог. Баща му беше психолог. Преди да посегне към дръжката, вратата се отвори и жена излезе от там. Тя беше като повечето от клиентите на баща му, четиридесет и нагоре, очевидно богата, облечена в дизайнерски джогинг комплект и сандали с висок ток.
Тя изглеждаше малко замаяна и сънлива, и имаше две малки, бързо зарастващи пунктирни рани на врата си.
Джеймс влезе в офиса. Имаше чакалня, без администраторка. Тонове на Моцарт се носеха от офиса.
Джеймс почука на вратата.
- Татко?
Вратата се отвори, за да покаже красив мъж с тъмна коса. Той носеше перфектен сив костюм по поръчка и риза с маншети. Той имаше аура от сила и причина. Но не от ентусиазъм. Той каза:
- Какво има Джеймс – със същият глас, който той използваше към клиентите си: дълбок, преднамерен и уверен.
- Имаш ли минутка?
Баща му хвърли поглед към Ролекса си.
- Всъщност, следващият ми пациент няма да дойде в следващият, половин час.
- Има нещо, за което искам да поговорим.
Баща му го погледна остро, тогава посочи мекия стол. Джеймс седна в него, но откри че го дърпа да седне към ръба.
- Какво ти се върти в ума?
Джеймс търсеше нужните думи. Всичко зависеше как щеше да накара баща си да разбере. Но кои бяха точните думи? Накрая той започна с откровеност.
- Попи е. Тя е болна от отдавна, и сага те мислят че тя има рак.
Доктор Расмусен изглеждаше изненадан.
- Съжалявам да го чуя. – Но нямаше тъга в гласа му.
- И е лош рак. Невероятно болезнен е, сто процента неизличим.
- Това е жалко.
И отново нямаше нищо, освен слаба изненада в гласа на баща му. И внезапно Джеймс разбра защо е така. Не беше изненадан, че Попи е болна; беше изненадан че Джеймс е предприел пътуване до тук, за да му го каже.
- Татко, ако тя има този рак, тя умира. Това нищо ли не означава за теб?
Доктор Расмусен скръсти пръстите си и погледна към яркочервения блясък на махагоненото му бюро. Той проговори бавно и стегнато.
- Джеймс, бях през това и преди. Знаеш, че майка ти и аз сме загрижени за теб ,че се приближаваш твърде много до Попи. Твърде… привързан… към нея.
Джеймс почувства вълна от студена ярост.
- Както бях твърде привързан към госпожица Ема?
Баща му не премигна.
- Нещо такова.
Джеймс се бореше с картините, които напираха в ума му. Той не можеше да мисли за госпожица Ема сега, трябваше да бъде независим. Това беше единственият начин да убеди баща си.
- Татко, просто се опитвам да кажа, че познавам Попи през целия си живот. Тя е ценна за мен.
- Как? Не по очевидния начин. Никога не си се хранил с нея, нали?
Джеймс преглътна, чувствайки отвращение. Да се храни от Попи? Да я използва така? Дори мисълта за това го караше да се чувства зле.
- Татко, тя ми е приятелка – каза той, оставяйки всякакви преструвки за обективност.