Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
В този момент тя наблюдаваше Джеймс, към неговият декан, дълбок профил и кестеняви вълни коса на челото му, и си помисли, „Той изглежда тъжен.”.
- Джейми, нищо не е наред, нали? Имам в предвид, в къщи или нещо? – тя беше единственият човек на планетата на която й беше позволено да го нарича Джейми. Нито дори Жаклин или Микаела някога бяха опитвали.
- Какво може да не е наред у дома? – каза той, с усмивка която не достигаше очите му. Тогава поклати главата си официално. – Не се притеснявай за това, Попи. Не е нищо важно – просто е свързано със заплашително посещение. И нежелан роднина. – И тогава усмивката достигна очите му, проблясвайки там.
– Или може би съм притеснен за теб. – каза той.
Попи започна да казва:
- Сякаш… - но вместо това тя откри че казва особено. – Наистина ли?
Несериозността му сякаш беше скъсала някоя струна. Усмивката му изчезна, и Попи откри че те просто се наблюдаваха един друг без никакъв изолиращ хумор по между си. Просто втренчени в погледа на другият.
Джеймс изглеждаше несигурен почти уязвим.
- Попи.
Попи преглътна.
- Да?
Той отвори устата си… и се изправи рязко и отиде да нагласи 170 ватовите й говорители върху високият
скрин.
- Разбира се, ако наистина беше болна, щях да съм разтревожен. – каза той нежно. – Това правят приятелите, нали?
- Да. – каза тя тъжно и му показа една решителна усмивка.
- Но ти не си болна. – каза той. – Това е просто нещо за което трябва да се погрижиш.
Докторите вероятно ще ти дадат някакви антибиотици или нещо с голяма игла. – добави той порочно.
- О, замълчи. – каза Попи. Той знаеше че тя се ужасява от инжекции. Просто от мисълта иглата да навлезе в кожата й…
- Ето че идва майка ти. – каза Джеймс, поглеждайки към вратата, което беше дразнещо.
Попи не разбираше как някой може да чуе някой да идва – музиката беше силно и коридора беше с килим.
Но момент по-късно майка й отвори вратата.
- Добре, скъпа. – каза тя настръхнало. – Доктор Франклин каза да отидеш. Съжалявам, Джеймс, но ще трябва да отведа Попи.
- Няма проблем. Мога да се върна отново следобед.
Попи знаеше кога е победена. Тя позволи на майка си да я завлече до гаража, игнорирайки мимиките на Джеймс, как някой получава инжекция.
Час по-късно тя лежеше на примерната маса на доктор Франклин, погледа й учтиво на една страна, докато нежните му пръсти опипваха коремната й област. Доктор Франклин беше висок, сух и посивял, с въздуха селски лекар. Някой на когото можеш да се довериш напълно.
- Болката е тук? – каза той.
- - Да…, но един вид се премества към гърба ми. Или просто имам някой разтегнат мускул там или нещо…
Нежните, проучващи пръсти се придвижиха, след това спряха. Лицето на доктор Франклин се промени. И някак си, в този момент, Попи знаеше че това не е разтегнат мускул. Не беше разстроен стомах. Не беше нищо просто и нещата щяха да се променят завинаги.
Всичко което Доктор Франклин каза бе:
- Знаете ли, бих искал да наредя тест за това.
Гласът му беше сух и замислен, но паниката все пак обземаше Попи. Тя не можеше да обясни какво ставаше в нея – някакъв вид ужасно предчувствие, като черна яма отваряща земята през нея.
- Защо? – питаше майка й доктора.
- Е. – усмихна се доктор Франклин и повдигна очилата си. Той тропаше с два пръста по образцовата масичка.
– Наистина, това е просто част от процеса на елиминации. Попи казва че има тази болка в горната част на стомаха, болка която се спуска към гърба й, болка която е по-лоша през нощта. Загубила е апетита си напоследък и загубила тегло. Жлъчният й мехур е явен – това означава че мога да почувствам че той се уголемява. Сега, това са симптоми за много неща, и сонограма ще ми помогне да изключим някои от нещата.
Попи се успокои. Тя не можеше да си спомни какво правеше жлъчният мехур, но беше доста сигурна че не се нуждае от него. Всичко включвайки орган с такова глупаво име не може да бъде сериозно. Доктор Франклин продължаваше, говорейки за панкреас и панкреатици и очевидни хора, и майката на Попи кимаше с глава сякаш разбираше нещо. Попи не разбираше, но паниката я нямаше. Беше сякаш покривка беше сложена спретнато върху черната яма, оставяйки никакъв спомен че там е имало такава.
- Можете да направите сонограмата в детската болница отсреща на улицата. – казваше доктор Франклин.
– Върнете се когато е завършена.
Майката на Попи кимаше, спокойно, сериозно и изпълнително. Като Фил. Или Клиф. Добре, ще се погрижим за това.