Таен вампир

Попи почувства успокоение. Ямата беше покрита отново. Но някъде близо до ядрото й тя чувстваше студ.

- Трябва да се обадя на Джеймс.

Майка й кимна.

- Просто побързай.

Попи скръстваше пръсти докато набираше домашният телефон на Джеймс.

- „Моля те бъди там, моля те бъди там.” – мислеше си тя.

И за първи път той беше. Той отговори лаконично, но щом чу гласа й, той каза:

- Какво има?

- Нищо… е, всичко. Може би. – Попи се чу как прави див смях от части. Не беше точно смях.

- Какво се е случило? – каза остро Джеймс. – Спречкване ли имаше с Клиф?

- Не. Клиф е в офиса. И аз влизам в болница.

- Защо?

- Мислят, че имам рак.

Беше огромно успокоение да го каже, нещо като емоционално отпускане. Попи се усмихна отново. Тишина от другата страна на линията.

- Ало?

- Тук съм – каза Джеймс. След това продължи: - Идвам.

- Не, няма смисъл. Трябва да тръгвам след минута. – Тя го изчака да каже, че ще дойде и ще я види в болницата, но той не го направи.

- Джеймс, ще направиш ли нещо за мен? Би ли открил всичко, което можеш за рак в панкреаса? Само за всеки случай.

- Това ли е, което мислят че имаш?

- Не са сигурни. Правят ми някакви тестове. Само се надявам да не използват някакви игли. – още един смях, почти безизразен.

- Е ще ми кажеш по-късно… вероятно ще те пуснат да ми се обадиш в болницата.

- Да.

- Добре, трябва да тръгвам. Майка ми чака. Грижи се за себе си.

Попи затвори, чувствайки се празна. Майка й стоеше на прага.

- Хайде, Попет. Тръгваме.

Джеймс стоеше много неподвижно, гледайки към телефона, без да го вижда. Тя беше уплашена и той не можеше да й помогне. Никога не беше много добър във вдъхновяващия малък разговор. Не му беше, помисли си той мръсно, в природата. За да вдъхваш утеха, трябва да имаш утешителна гледка на света. А Джеймс беше видял твърде много от света, за да си представя илюзии. Можеше да се справи със суровите факти. Оставяйки на страна куп разновидно безредие, той се обърна към лаптопа си и влезе в интернет.

След няколко минути, той използваше Гуфър* (Превод от английски: Gopher*(гризач) – Интернет търсачка като Google(Гугъл)) за да търси в Националния институт по рак. Първото поле, което откри бе именувано като „Рак на панкреаса - Пациент”. Претърси го. Неща за това какво прави панкреаса, степени на болестта, лечения. Нищо твърде ужасяващо.

След това той влезе в „Рак на панкреаса - лекар”… файл предназначен за доктори. Първият ред го парализира. Рака на външната обвивка на панкреаса е рядко лечим. Погледът му се плъзна към редовете надолу. Пълно преживяваща стойност… метаболизъм… слаби отзиви за химиотерапия, радиационна терапия и операция… болка… Болка. Попи беше смела, но изправянето срещу болка би съсипало всеки.

Особено и отзивите за бъдеще след това са толкова слаби. Той погледна към началото на статията отново.