Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Филип се чувстваше по друг начин. Щом Джеймс влезе вътре, той се стегна и лицето му стана студено.
Електрически неприязън се носеше между двете момчета.
Тогава Джеймс се усмихна леко, сякаш реакцията му го развесели.
- Здрасти.
- Здрасти. – отвърна Фил, не отпускайки се и за миг. Попи имаше силното чувство че ще я облече и ще я хвърли в стаята. Филип винаги прекаляваше със защитничеството си като брат когато Джеймс беше наоколо.
– Е, как са Жаклин и Микаела? – добави мръсно.
Джеймс се замисли.
- Е, не знам наистина.
- Не знаеш? О, да, ти винаги оставяш приятелките си преди лятната ваканция. Оставяйки те да маневрираш свободно, нали?
- Разбира се. – каза безизразно Джеймс. Той се усмихна.
Филип го погледна с нескрита омраза.
Попи, от своя страна, беше обзета от веселие. Довиждане, Жаклин. Довиждане, Микаела. Довиждане дълги, елегантни крака на Жаклин и невероятни пневматични гърди на Микаела. Това щеше да бъде страхотно лято.
Много хора смятаха връзката на Попи и Джеймс за платонична. Това не беше вярно. Попи знаеше от години че щеше да се омъжи за него. Беше една от двете нейни най-големи амбиции, другата беше да види света. Тя просто не беше уведомила Джеймс все още. Сега той все още мислеше че харесва дългокраки момичета с модерни маникюри и италиански гърди.
- Това ново CD ли е? – каза тя, за да го разсее от погледа на бъдещият му доведен брат.
Джеймс повдигна.
- Това е ново етно-техно издание.
Попи започна да пляска.
- Повече Тува певци – нямам търпение. Неко отидем да го слушаме.
Но точно тогава майка й влезе. Майката на Попи беше красива, руса и перфектна като героиня на Алфред Хичкок. Обикновено тя носеше изражение на без усилна експедитивност. Попи, излизаше от кухнята, когато почти й налетя.
- Съжалявам, добро утро!
- Спри за секунда. – каза майката на Попи, хващайки я за гърбя на тениската. – Добро утро, Фил. Добро утро, Джеймс. – добави тя. Фил каза „добро утро” и Джеймс кимна, иронично учтив.
- Всички ли закусиха? – попита майката на Попи, и когато момчетата казаха да, тя погледна дъщеря си. – А, ти? – попита тя, втренчвайки си в лицето на Попи.
Попи разклати кутията с Фростед Флейкс и майка й трепна.
- Защо поне не сложиш мляко в тях?
- По-добре са така. - каза твърдо Попи, но когато майка й я бутна към хладилника, тя отиде и взе квадратна кутия обезмаслено мляко.
- Какво мислиш да правиш през първият си ден на свобода? – каза майка й, гледайки от Джеймс до Попи.
- О, не знам. – Попи погледна Джеймс. – Да слушаме музика. Може би да отидем до хълмовете? Или да караме до плажа?
- Каквото поискаш. – каза той. – Имаме цяло лято.
Лятото се разпростря пред Попи, горещо, златисто и бляскаво. Миришеше на хлор от басейн и морска сол. Чувстваше се като мека трева под гърба й. Три цели месеца, помисли си той. Това е завинаги. Три месеца е завинаги.
Беше странно че си мислеше това когато се случи.
- Можем да проверим новите магазини във Вилидж… - беше началото, когато внезапно болката я удари и дъха й секна в гърлото.
Беше лошо – дълбок, виещ се изблик на агония, който я накара да се свие на две. Картонената кутия от мляко изхвръкна от пръстите й и всичко посивя.
Глава втора
- Попи! – Попи можеше да чуе гласа на майка си, но не можеше да види нищо. Кухненският под беше тъмен от танцуващи черни точки.
- Попи, добре ли си? – сега Попи чувстваше ръцете на майка си хващайки я през раменете, държейки я тревожно. Болката отминаваше и зрението й се възвръщаше.
Когато се изправи, тя видя Джеймс пред нея. Лицето му беше почти безизразно, но Попи го познаваше достатъчно за да разпознае тревожността в очите му. Той държеше картонената кутия от мляко, осъзна тя.
Сигурно я е хванал когато тя я е хвърлила… невероятно рефлекси, мислеше си смътно тя. Наистина невероятно.
Филип беше на краката си.
- Добре ли си? Какво се случи?
- Аз… незнам. – Попи се огледа, тогава се сви, засрамена. Сега когато тя беше по-добре тя желаеше да не я гледат всички толкова много. Начинът да се справи с болката беше да я игнорира, да не мисли за нея.