Грей [bg]

— Искам да знам повече за вас. Мисля, че е справедливо, нали? — Облягам се назад и притискам пръсти към устните си, а очите ѝ се стрелват към устата ми и тя преглъща. „Точно така, обичайният ефект“. Много ми е приятно, че не е напълно сляпа за чара ми.

— Няма кой знае какво за разказване.

Плаша я.

— Какво мислите да правите след дипломирането?

— Не съм планирала нищо, господин Грей. Засега искам само да си взема последните изпити.

— Имаме много добра програма за стажанти.

Какво ме накара да го кажа? Това е против правилата, Грей. Никога не чукай хора от персонала… Само че ти не чукаш това момиче.

Тя е изненадана и отново впива зъби в долната си устна. Защо ли това ме възбужда толкова много?

— О, ще го имам предвид — измънква тя. — Но не съм сигурна, че това място е за мен.

— Защо мислите така? — питам. „Какво ѝ е на компанията ми?“

— Очевидно е. Не е ли?

Отговорът ѝ ме обърква. Тя започва да се притеснява отново, когато посяга към касетофона.

Мама му стара, тръгва си! Прехвърлям наум програмата си за този следобед. Няма нещо належащо.

— Искате ли да ви разведа и да ви покажа наоколо? — питам.

— Сигурна съм, че сте прекалено зает, господин Грей, а и имам доста път с колата.

— Ще карате обратно до Ванкувър? — Поглеждам през прозореца. Безкрайно пътуване, освен това вали. Не трябва да шофира в това време, само че не мога да ѝ забраня. Тази мисъл ме ядосва. — Карайте внимателно. — Гласът ми звучи по-наставнически, отколкото възнамерявам. Тя продължава да се тутка с касетофона. Иска да се махне от офиса ми, а аз съм изненадан, че не искам да я пусна. — Записахте ли всичко, което ви трябваше? — питам в прозрачен опит да удължа престоя ѝ поне малко.

— Да, господине — отвръща тя тихо. Отговорът ѝ направо ме разбива — начинът, по който звучат думите, как излизат от красивата ѝ уста — и за миг си представям как тази уста е изцяло на мое разположение.

— Благодаря за интервюто, господин Грей.

— Удоволствието беше изцяло мое — отвръщам и това е самата истина, защото отдавна не съм бил така очарован от жена. Тази мисъл ми се струва притеснителна. Тя се изправя и аз протягам ръка, нетърпелив да я докосна.

— До нови срещи, госпожице Стийл. — Гласът ми прозвучава приглушено, когато тя пъхва ръка в моята. Да, искам да нашибам това момиче с камшици и да я изчукам в стаята с играчки. Ще я вържа и ще събудя желанието ѝ… тя ще ме желае, ще ми има доверие. Преглъщам.

„Няма да стане, Грей“.

— Довиждане, господин Грей. — Тя кимва и отдръпва бързо ръка, прекалено бързо, бих казал.

Не мога да я пусна да си тръгне просто така. Очевидно е, че отчаяно иска да се махне. Дразнещо е, но вдъхновението връхлита, когато отварям вратата на офиса.