![Грей [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/9/2/grej-bg-download.jpg)
Грей [bg]
- Автор: Джеймс Эрика Леонард
- Серия: Петдесет нюанса #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Грей [bg]». Краткое содержание книги:
Крисчън Грей контролира всичко. Неговият свят е подреден, дисциплиниран… и съвсем празен. До деня, в който Анастейжа Стийл се препъва и пада пред очите му — истинска вихрушка от стройни крака и разрошена кестенява коса. Той се опитва да я забрави, но попада в необяснима буря от чувства, на които не може да устои. За разлика от всички други жени, Ана като че ли вижда истинската същност на Крисчън: зад бронята на преуспелия бизнесмен и луксозния му живот чак до студеното му, ранено сърце.
Дали присъствието на Ана ще разсее ужасите от детството, които преследват Крисчън всяка нощ? Или неговите тъмни сексуални страсти, стремежът му към тотален контрол и самоомразата ще прогонят момичето и ще унищожат крехката надежда, която тя му предлага…
— По работа ли сте в Портланд? — пита тя и прекъсва мислите ми. Гласът ѝ е висок; преструва се, че не ѝ е интересно. Иска ми се да се разсмея. Жените рядко ме карат да се смея.
— Имах среща в университета. В специалността Селско стопанство. Намира се във Ванкувър — лъжа аз. „Всъщност дойдох, за да ви видя, госпожице Стийл“.
Тя посърва и аз се чувствам отвратително.
— Финансирам едно изследване върху ротацията на почвите. — Това поне е истина.
— Част от програмата ви да нахраните света ли? — Тя извива насмешливо вежда.
— Нещо такова — отвръщам. Тя да не би да ми се присмива? Как само ми се иска да сложа край на тази работа, ако наистина е така. Как обаче да започна? Може би с вечеря вместо с обикновено интервю… това би било ново двайсет: да водя кандидатка на вечеря.
Заставаме пред кабелните връзки, които са с различни дължини и цветове. Разсеяно прокарвам пръсти по пакетите. Мога просто да я поканя на вечеря. Все едно на среща ли? Тя дали ще приеме? Когато я поглеждам, тя оглежда преплетените си пръсти. Не е възможно да ме наблюдава… това е обещаващо. Избирам по-дълги връзки. Те са по-гъвкави, а и могат да обхванат два глезена и две китки едновременно.
— Тези ще ми свършат работа.
— Нещо друго? — пита тя бързо. Или е изключително внимателна, или иска да ме разкара от магазина. Не мога да преценя кое от двете.
— Ще ми трябва и залепваща лента.
— Ремонт ли правите?
— Не, не е ремонт. — „Само ако знаеше…“
— Елате с мен — подканва ме тя. — Лентите са при декоративните материали.
„Хайде, Грей. Не разполагаш с безкрайно много време. Поведи някакъв разговор“.
— Отдавна ли работите тук? — Разбира се, знам отговора. За разлика от някои хора, аз си подготвям домашното. Кой знае защо, тя се чувства неловко. Господи, колко срамежливо е това момиче. Нямам никаква надежда. Тя се обръща бързо и тръгва по пътеката към отдела с надпис „Украса“. Следвам я нетърпеливо, като кутре.
— Четири години — измънква тя, когато стигаме до залепващата лента. Тя се навежда и грабва две ролки, всяка с различна широчина.
— Ще взема тази. — Широката е много по-ефективна, когато искаш да запушиш устата на някого. Когато ми я подава, върховете на пръстите ни за миг се докосват. Тръпката се стрелва до слабините ми. По дяволите!
Тя пребледнява.
— Ще има ли друго? — Гласът ѝ звучи тихо, дрезгаво.
Господи, имам върху нея същия ефект, който и тя върху мен. Може би…
— Въже.
— Насам. — Тя забързва по пътеката и ми дава нова възможност да оценя готиното ѝ дупе.
— Какъв вид въже търсите? Имаме синтетично и от естествени влакна… усукано… обикновено…
„Мама му стара — престани!“ Пъшкам вътрешно и се опитвам да пропъдя образа, в който тя виси от тавана на стаята с играчки.
— Пет метра от естественото, ако обичате. — То е по-грубо и прежулва повече, ако се съпротивляваш… предпочитам го.
Пръстите ѝ потръпват, но тя премерва пет метра като професионалистка. Вади сгъваем нож от десния си джоб и с едно чевръсто движение реже въжето, навива го стегнато, а после го връзва на хлабав възел. Много впечатляващо.
— Да не сте била скаут?
— Организираните групови мероприятия не са точно моята голяма страст, господин Грей.
— А каква е вашата страст, Анастейжа? — Зениците ѝ се разширяват, докато я наблюдавам.
Точно така!
— Книгите — отвръща тя.
— Какви книги?
— О, нищо особено. Класическа литература. Предимно английска.
Английска литература ли? Обзалагам се, че говори за сестрите Бронте и за Остин. Романтични писания за цветя и рози.
Това не вещае нищо добро.
— Имате ли нужда от нещо друго?
— Знам ли? Ще ми препоръчате ли нещо? — Искам да видя реакцията ѝ.
— Нещо „направи си сам“ ли?
Имам желание да прихна. О, миличка, „направи си сам“ изобщо не ми е по вкуса. Кимам, за да прикрия смеха. Очите ѝ пробягват по тялото ми и аз се напрягам. Тя ме оглежда!
— Работен комбинезон? — изтърсва тя.
Това са най-неочакваните думи, които чувам след въпроса „Гей ли сте?“.
— Не искате да си развалите дрехите, нали? — Тя посочва дънките ми.
Не мога да се сдържа.
— Винаги мога да ги сваля.
— Ъ-ъ-ъ. — Тя става червена като цвекло и свежда поглед.
Решавам да я спася.