![Грей [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/9/2/grej-bg-download.jpg)
Грей [bg]
- Автор: Джеймс Эрика Леонард
- Серия: Петдесет нюанса #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Грей [bg]». Краткое содержание книги:
Крисчън Грей контролира всичко. Неговият свят е подреден, дисциплиниран… и съвсем празен. До деня, в който Анастейжа Стийл се препъва и пада пред очите му — истинска вихрушка от стройни крака и разрошена кестенява коса. Той се опитва да я забрави, но попада в необяснима буря от чувства, на които не може да устои. За разлика от всички други жени, Ана като че ли вижда истинската същност на Крисчън: зад бронята на преуспелия бизнесмен и луксозния му живот чак до студеното му, ранено сърце.
Дали присъствието на Ана ще разсее ужасите от детството, които преследват Крисчън всяка нощ? Или неговите тъмни сексуални страсти, стремежът му към тотален контрол и самоомразата ще прогонят момичето и ще унищожат крехката надежда, която тя му предлага…
— Искам да съм сигурен, че ще успеете да минете през вратата без проблем — шегувам се.
Устните ѝ се свиват.
— Много мило, наистина, господин Грей — озъбва се тя.
Госпожица Стийл отвръща на удара! Ухилвам се зад нея, докато тя излиза, и я следвам навън. И Андреа, и Оливия ни гледат с почуда.
— Имате ли палто? — питам.
— Сако.
Поглеждам многозначително Оливия и тя незабавно скача, за да донесе тъмносиньото ѝ сако, и ми го подава, превзето, както винаги. Господи, тази Оливия ме дразни, не спира да въздиша по мен.
Хм. Сакото е износено и евтино. Госпожица Анастейжа Стийл би трябвало да е по-добре облечена. Държа ѝ го и когато го вдигам на слабите ѝ рамене, докосвам кожата на врата ѝ. При допира ми тя замръзва и пребледнява.
Да! Не е безразлична. Това вече ме радва. Тръгваме към асансьора и аз натискам копчето, докато тя пристъпва притеснено до мен.
„Да знаеш, че мога да укротя тези нерви, малката“.
Вратите се отварят и тя се шмугва вътре, след това се обръща към мен. Невероятно привлекателна е. Дори бих казал, че е истинска красавица.
— Довиждане, Анастейжа — сбогувам се аз.
— Довиждане, Крисчън — отвръща тихо тя. Вратите се затварят и оставят името ми да виси между нас: прозвучало е странно, непознато и невероятно сексапилно.
Трябва да разбера повече за това момиче.
— Андреа — излайвам, когато се връщам в офиса. — Свържи ме с Уелч. Веднага.
Докато седя в офиса и чакам обаждането, поглеждам картините на стената на офиса и думите на госпожица Стийл се връщат. „Извисяване на обикновеното до необикновено“. Все едно описваше себе си.
Телефонът ми звънва.
— Свързвам ви с господин Уелч.
— Давай.
— Да, господине.
— Уелч, искам една проверка.
Събота, 14 май 2011
АНАСТЕЙЖА РОУЗ СТИЙЛ
Дата на раждане: 10 септември 1989, Монтесано, Вашингтон
Адрес: Глен Стрийт 1114 SW, апартамент 7, Хейвън Хайтс, Ванкувър, Вашингтон 98888
Мобилен телефон: 360–959–4352
Номер на социална осигуровка: 978–65–4320
Банка: Уелс Фарго, Ванкувър, Вашингтон
Номер на сметка: 309361:
Баланс: 638 $
Занимание: дипломант Университет на Ванкувър, колеж по изкуства и науки, английска филология
Среден успех: 4
Досегашно образование: гимназия „Монтесано“
Успех на САТ: 2150
Работа: железарски магазин „Клейтън“, NW Ванкувър Драйв, Портланд, Орегон (на непълен работен ден)
Баща: Франклин А. Ламбърт, роден 1 септември 1969 г., починал 11 септември 1990 г.
Майка: Карла Мей Уилкс Адамс, родена 18 юли 1970 г., сключила брак с Франк Ламбърт на 1 март 1989 г., вдовица от 11 септември 1989 г., омъжена за Реймънд Стийл на 6 юни 1990 г., разведена от 12 юли 2006 г., омъжена за Стивън М. Мортън на 16 август 2006 г., разведена от 31 януари 2007 г., омъжена за Боб Адамс на 6 април 2009 г.
Политически предпочитания: не са открити
Религиозни предпочитания: не са открити
Сексуална ориентация: неизвестна
Връзки: в момента няма
Навел съм се поне за стотен път над доклада, откакто го получих преди два дена, и се опитвам да намеря нещо, което да ми помогне да разбера тайнствената госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Не мога да избия тази проклета жена от главата си и това започва страшно да ме вбесява. През миналата седмица, по време на най-скучните срещи, не спирах да преповтарям интервюто. Нервните ѝ пръсти се опитват да се справят с касетофона, тя пъхва косата зад ухото си, прехапва долната си устна. Да. Тази работа с устата направо ме побърква.
Сега пък съм паркирал пред „Клейтън“, железарски магазин за мамита и татковци в покрайнините на Портланд, където тя работи.
„Ти си кръгъл глупак, Грей. Какво търсиш тук?“
Знаех си аз, че ще се стигне дотук. Цяла седмица… Знаех си, че трябва да я видя отново. Знаех го още откакто произнесе името ми преди да се качи в асансьора. Опитах се да устоя. Чаках цели пет дни, пет безкрайно досадни дни, за да разбера дали няма да забравя за нея.
Не мога да чакам. Мразя да чакам… за каквото и да било.