Грей [bg]

Решавам да действам бързо. Трябва да я притежавам.

— Сега ще те чукам, госпожице Стийл. Яко.

Един тласък и съм вътре.

Мамка му!

Толкова е стегната. Тя изкрещява.

По дяволите! Наранил съм я. Искам да помръдна, да се потопя, да се изгубя в нея и се оказва, че трябва да впрегна цялата си воля, за да спра.

— Толкова си тясна… Добре ли си? — питам аз, гласът ми е дрезгав, притеснен шепот, а тя кима. Очите ѝ са станали още по-големи. Тя е като рай на земята, толкова стегнато ме е обхванала. Въпреки че пръстите ѝ са над лактите ми, не ме интересува. Тъмнината дреме — вероятно защото я желая от толкова отдавна. Никога не съм изпитвал подобно желание, този… глад е непознат за мен. Чувството е ново, чисто ново и много лъскаво. Искам толкова много от нея: и доверието ѝ, и послушанието ѝ, и подчинението ѝ. Искам да е моя, но в момента… аз съм неин.

— Сега ще мръдна. — Гласът ми е напрегнат. Отдръпвам се леко. Чувството е невероятно, великолепно, тялото ѝ е обхванало члена ми. Правя нов тласък и я завладявам, и знам, че никой не го е правил досега. Тя изскимтява.

Спирам.

— Искаш ли още? — прошепвам със суров глас.

— Да! — въздиша тя след малко.

Този път навлизам по-дълбоко.

— Още?

— Моля те, моля те!

Доверието ѝ в мен изведнъж се оказва сляпо и аз започвам да се движа, бързо и рязко. Искам тя да свърши. Няма да спра, докато не свърши. Искам да притежавам тази жена, телом и духом. Искам да усетя как се стяга още повече около мен.

А — тя… тя започва да посреща всеки тласък, следва ритъма ми. „Виждаш ли колко добре си пасваме, Ана?“ Стискам главата ѝ, държа я неподвижно, докато завладявам тялото ѝ, и я целувам силно, притискам устата ѝ. Тя се напряга под мен… мамка му, точно така. Оргазмът ѝ е близо.

— Искам да свършиш, Ана — настоявам аз и тя изкрещява, когато свършва, отмята глава назад, устата ѝ е отворена, очите затворени… достатъчно ми е да видя екстаза ѝ. Избухвам вътре в нея, губя усет и мисъл, изкрещявам името ѝ и свършвам с последен мощен тласък.

Когато отварям очи, съм задъхан, опитвам се да си поема дъх, челата ни са опрени и тя ме наблюдава.

По дяволите! Скапан съм.

Целувам я бързо по челото и излизам от нея, за да се отпусна на леглото.

Тя трепва, когато излизам, но иначе ми се струва добре.

— Нараних ли те? — питам и прибирам косата зад ухото ѝ, защото не искам да спра да я докосвам.

Ана грейва. Личи ѝ, че не може да повярва.

— Дали си ме наранил?

В първия момент не разбирам защо се е ухилила.

А, стаята ми с играчките.

— Все още имам чувство за хумор — шепна аз. Дори сега ме озадачава. — Сериозно те питам, боли ли те? Добре ли си?

Тя се протяга до мен, пробва тялото си и ме дразни с развеселен поглед, същевременно изражението ѝ е на задоволена жена.