Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Освен ако няма някакъв шанс по другия въпрос… — казва баща ми и поглежда многозначително майка ми.
— Не, той със сигурност ще се ожени за принцеса от чужбина — казва майка ми.
Разбирам веднага, че говорят за крал Едуард, който заяви открито, че ще се ожени за чуждестранна принцеса с достойна за кралица зестра. Аз самата никога не съм мислила нещо различно, макар някои хора да казват, че от мен би станала чудесна кралица, и че ще бъда светлина и пътеводен лъч на новата реформирана религия и ще задвижа религиозната реформа в една страна, която е болезнено колеблива, дори сега. Внимавам да си държа главата сведена и не казвам нито дума.
— Но те толкова си подхождат — изтъква баща ми. — И двамата толкова начетени, и двамата — толкова благочестиви. А нашата Джейн би била такава достойна наследница на Катрин Пар. Отгледахме я за това; кралица Катрин я обучи за това.
Чувствам как очите на майка ми ме оглеждат внимателно, но не вдигам поглед.
— Тя би превърнала двора в манастир! — казва тя през смях.
— Би дала светлина на света — отвръща сериозно баща ми.
— Съмнявам се, че това ще се случи някога. Във всеки случай, лейди Джейн, можете да се смятате обещана за невеста на Едуард Сиймор, докато не ви кажем друго.
Баща ми пъхва ръка под лакътя ми и ме повдига от коленопреклонната ми поза.
— Ще бъдеш херцогиня или нещо по-добро — обещава ми той. — Не искаш ли да знаеш кое може да е по-добро? Какво ще кажеш за престола на Англия?
Поклащам глава.
— Взорът ми е прикован в небесна корона — отвръщам и пренебрегвам вулгарния изблик на смях на майка ми.
Съфолк Плейс
Лондон, пролетта на 1553 г.
Толкова по-добре, че не вземам присърце мисълта за красивия Нед Сиймор като мой съпруг. Завръщането на баща му на власт е краткотрайно и завършва със смъртта му. Уличен е в заговор срещу Джон Дъдли, арестуван, обвинен, а след това екзекутиран за измяна. Главата на семейството е мъртъв, а семейството — отново съсипано. Съпругата му, прочутата с гордостта си Ан Станхоуп, която веднъж прояви престъпната гордост да избута моята наставница, вдовстващата кралица Катрин, настрана, за да може да влезе първа на вечеря, е овдовяла и затворена в Тауър. Нед изобщо не се появява в двора. Имах късмет да избегна женитбата с един млад мъж, който — колкото и да са мили очите му — сега е опозорен син на предател.
Толкова по-добре и че никога не допускам амбицията на баща ми да се промъкне в молитвите ми, макар че няма как да не знам, че всички подкрепящи църковната реформа духовници, всички убедени протестанти, всички праведници в Англия, искат да се омъжа за краля и да отведа цяло кралство от пилигрими в небесния ни дом. Не че братовчед ми крал Едуард казва нещо подобно — той настоява, че ще се ожени за принцеса от чуждестранна кралска фамилия: но явно не може да понесе мисълта за папистка принцеса. От всички момичета-протестантки аз съм най-подходящата, предана на религията, която двамата с него споделяме, приятелка от детинство, и дъщеря на принцеса по кръв.
Многозначително е това, че баща ми е наредил да ми преподават реторика — кралско умение; а аз избирам да изучавам арабски и иврит, както и латински и гръцки. Ако някога бъда призвана да поема короната, ще бъда готова. Живях с кралица Катрин Пар: знам, че една жена може да бъде едновременно учен и кралица. Всъщност съм по-добре подготвена, отколкото беше тя. Но няма да изпадна в грях, ламтейки за короната.
Полусестрите на краля не следват примера ми нито в учението, нито в религиозната отдаденост. Иска ми се да го правеха. Те правят всичко по силите си, за да запазят положението си в двора и местата си в очите на света, но не и пред Бог. Никоя от братовчедките ми от кралското семейство не крачи в светлината така, както аз. Принцеса Мери е непоколебима папистка, а един Бог знае в какво вярва Елизабет. Другата пряка наследница, Мери Шотландска, е папистка, отглеждана в греховен лукс в двора на Франция, а се говори, че Маргарет Дъглас, дъщеря на моята пралеля Маргарет, която се омъжила за шотландец, живееща на някакво затънтено място в Йоркшир, също е папистка.
Но принцеса Мери е най-пряката наследница на трона и трябва да ѝ оказваме всяко възможно уважение, каквото и да мислим за религиозните ѝ убеждения. Собствената ми майка и съпругата на Джон Дъдли яздят в свитата на принцеса Мери, когато тя влиза в Лондон с ярка демонстрация на могъщество, сякаш за да напомни на всички, че тя е наследницата на краля и че всички те са най-добри приятели.