Последните Тюдори

— О, за Бога, не ѝ позволявайте да говори до безкрайност — казва винаги майка ми.

Влизам в кралската зала за аудиенции като Даниил, влизащ при лъвовете.4 Крал Едуард не е в двора си. Той е зад затворените врати на малката си приемна, а може дори да се е оттеглил в стаята отзад — негов кабинет и спалня. Тук, навън, дворът се занимава с делата си, сякаш не се е случило нищо лошо. Маркизът на Нортхамптън, Уилям Пар, и съпругата му, Елизабет, ми кимват с особена усмивка, сякаш знаят всичко за всичко — и вероятно е така. Забързано правя малък реверанс и изпитвам още по-голямо смущение.

Майка ми и баща ми играят карти със сър Уилям Кавъндиш и съпругата му, Елизабет, добрата приятелка на майка ми, нашата леля Бес. Масата е в прозоречната ниша, така че разполагат с известно уединение в оживената стая. Родителите ми вдигат погледи, когато влизам през тълпата от хора. Забелязвам, че хората ми правят път. Новината за годежа ми със сина на най-видната личност в кралския съвет сигурно вече се е разнесла, а с нея е нараснала и важността ми. Всички показват уважение към семейство Дъдли. Те може и да са нови в двора, но явно притежават умението да завземат властта и да я задържат.

— Двойка — казва майка ми, сваляйки една карта, и прави разсеян жест на благословия над главата ми със свободната си ръка, докато ѝ правя реверанс.

Леля Бес ми отправя топла усмивка. Аз съм ѝ любимка и тя разбира, че една млада жена трябва да намери сама пътя си в света, водейки се от собствените си светлини.

— Имам дама — казва баща ми, като разкрива картите си.

Майка ми се засмива.

— А навярно и те се броят, в крайна сметка — тя се обръща към мен, много мило: — Какво има, Джейн? Да поиграеш ли идваш? Огърлицата си ли ще заложиш?

— Не я дразнете — намесва се баща ми припряно, когато отварям уста да се отрека от греха на комарджийството. — Какво има, дете, какво искаш?

— Бих искала да говоря с вас — поглеждам майка си. — Насаме.

— Можеш да говориш тук — заявява тя. — Приближи се.

Сър Уилям и съпругата му тактично се изправят и застават малко встрани: нейна светлост — все още с картите в ръка, за да може да се върне към греховната игра без миг забавяне. Баща ми прави знак на музикантите да засвирят и половин дузина дами се подреждат за танц. Мъжете веднага се покланят и се присъединяват към тях, и в шума на танца никой не ме чува, когато казвам:

— Почитаеми татко, почитаема майко, смятам, че не мога да се сгодя за Гилдфорд Дъдли. Помолих се на Бог за напътствия и съм сигурна в това.

— Защо не, за Бога? — пита майка ми. Вниманието ѝ дотолкова не се е отклонило от играта, че продължава да си гледа картите и плъзва няколко крони през масата към купчината в средата, само отчасти съсредоточена върху думите ми.

Лейди Бес поклаща глава, сякаш мисли, че е редно майка ми да ми обърне внимание.