Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Но никоя от нас не очаква дете — казвам, мислейки си за всички нас, братовчедите от кралската фамилия. — Ако искат тронът да бъде зает от момче от фамилията на Тюдорите, няма такова. Никой от нас, петимата наследници, дори не е сгоден. Никой от нас не е женен.
— Именно затова ти ще бъдеш — казва той рязко.
— Омъжена?
— Незабавно.
— Аз ли?
— Всички.
— Принцеса Мери и Елизабет?
— Не те. Ти, Катрин и Мери.
Дворецът Гринич
Пролетта на 1553 г.
Катрин изобщо не помага да се защитим от този внезапен план. Почитаемата ми майка ѝ нарежда да дойде незабавно в двора, и Катрин се вълнува от покоите и слугите, храната и роклите си. Облича господин Носльо в жакет в зеления цвят на Тюдорите и купува чисто бяло котенце с парите си за панделки. Кръщава го „Рибън“3, разбира се, и го разнася навсякъде в джоба на пелерината си. Съжалява единствено, че е далеч от конете в Брадгейт и от мечката. Надяваше се да опитоми мечката с доброта, за да може да бъде танцуваща мечка, вместо убиваща. Не е ужасена, както подобава на една девица, от внезапната перспектива за брачен съюз: в пълен възторг е.
— Ще ме омъжват? О, хвала на Бога! Благодаря на Бога! Най-сетне! За кой? За кой?
— За кого — поправям я студено.
— О, кой го е грижа? Кого би трябвало да го е грижа? За кого ще се омъжвам? Кажи ми!
— Хенри лорд Хърбърт — казвам кратко. — Синът на графа на Пемброук.
Тя почервенява като роза.
— О! Такъв красавец! — прошепва. — И е млад, на нашата възраст, не някоя стара купчина кокали — на пръста ѝ е кацнало красиво птиче, и тя го повдига към лицето си и го целува по клюна. — Ще се омъжвам! — казва му. — И то за красив млад лорд! — птицата изчуруликва, сякаш я разбира, а Катрин я слага на рамото си, където тя разперва опашка, за да запази равновесие и накланя глава на една страна да ме погледне, със същия блеснал и любопитен поглед като сестра ми.
— Да — казвам с равен тон. — Напълно приемлив е.
— И е благочестив — казва тя, за да ме ободри. — Племенник е на Катрин Пар. Със сигурност трябва да ти хареса.
— Всъщност го харесвам.
— Колко щастливи ще бъдем! — тя се завърта леко на място, сякаш краката ѝ искат да затанцуват от радост. Птичето плясва с криле и продължава да се държи за пръста ѝ. — И ще бъда графиня!
— Да — казвам сухо. — А баща му ще бъде здраво обвързан в съюз с баща ни и с Джон Дъдли, херцога на Нортъмбърланд.
Тя не мисли за това: как тримата най-могъщи мъже в страната, тримата водачи на реформираната вяра, се сплотяват и женят децата си, за да се подсигурят срещу предателство. Имат толкова малко доверие един на друг, толкова са неверни в общата си вяра, че използват децата си като разменна монета, за да утвърдят споразумението си, като Авраам, отвеждащ Исаак на върха на планината с купчина дърва и нож, за да го изгори като жертва за Бог.
— О, но ти за кого ще се омъжиш? — тя прекъсва за миг самодоволния си танц. — Кого имат предвид за теб? Още ли държат на Сиймор? — тя ахва: — О! Не и кралят? Кажи ми! Кажи ми, че няма да се омъжиш за краля и да бъдеш кралица Джейн?
Поклащам глава и хвърлям поглед към вратата.
— Тихо. Всичко това е, защото кралят е толкова болен. Най-голямата им надежда е да могат да му покажат, че една от нас има син, за да може той да направи това момче свой наследник. Искат двете да се омъжим веднага, да забременеем, и да му предложим момчето за негов наследник.
— Мога да стана майка на краля на Англия? — изписква тя. — Аз? Не ти? Ако родя момче преди теб?
— Може би.
Тя сключва ръце и се засмива от удоволствие.
— Е, за кого ще трябва да се омъжиш?
— Гилдфорд Дъдли — казвам кратко.
Сестра ми се заковава на място.
— Не за Нед Сиймор в крайна сметка? Правят промяна в плана? Ще получиш младия Дъдли?
— Да.
— Онзи високият, русият?
— Да, разбира се.
— Маминото синче?
— Да, Гилдфорд.
— Е, това е разочарование — злорадства тя. — Няма да ти хареса! Предпоследният син на новоизлюпен херцог? Няма да получиш от него ягодовите листа на херцогиня!
Ръката ме засърбява да я зашлевя през глупавото лице.
— Не става въпрос за харесване или нехаресване — казвам спокойно. — Желанието на баща ми е да се съюзи с лорд председателя на съвета. Баща ни е твърдо решен да се омъжим и да споделим легло, за да може да покаже на краля наследниците му, които да бъдат възпитани в реформираната религия. Дори малката Мери ще бъде сгодена — за Артър Грей, сина на барон Уилтън.
3
Ribbon (англ.) — панделка. — Б.пр.