Последните Тюдори

Но — не — не съдя. Няма да съдя. Никога не съдя. Това е работа на Бог. Аз трябва да съхраня смирена мисъл, да отклонявам поглед, и да проявявам състрадание като един грешник към друг. И съм сигурна, че Бог също няма да помисли за нея, когато тя се озове в огньовете на ада, умолявайки твърде късно за опрощение, задето не се държа целомъдрено, прояви невярност и амбиция. Бог и аз ще я съжалим и ще я оставим да изтърпява вечното си наказание.

Във всеки случай, тъй като и принцеса Мери, и Елизабет бяха обявени за незаконородени, и явно и двете са неподходящи за трона, тези полусестри на крал Едуард имат по-малко законно право, отколкото дъщерята на любимата сестра на крал Хенри, кралица Мери, тоест майка ми.

И това е именно причината, истинската причина, поради която е толкова важно тя да се задълбочи в изучаване на реформираната вяра и да отхвърли блестящите труфила. Би трябвало да избягва пиршествата и пиенето, би трябвало да танцува само с най-целомъдрените дами от домакинството си, а не да язди по цял ден из околността на онзи свой едър кон, ловувайки какъвто там дивеч има през съответния сезон, сякаш е някакъв гладен полски звяр. Големите гори около нашата къща отекват от нейните ловни рогове, прислугата обхожда ливадите, за да сплаши дивеча и да го накара да се покаже. Кучета умират в ямата за бой с мечки, пред готварницата за месо се колят юници. Толкова се страхувам, че е похотлива (Тюдорите са ужасно похотливи), знам, че е горделива (всички Тюдори са родени тирани), и всеки може да види, че е разточителна и обича светската показност.

Би трябвало да я укоря, но когато казвам на възпитателя си, че събирам смелост да кажа на майка си, че се е провинила най-малкото в гордост, гневливост, лакомия, похот и алчност, той ми казва притеснено: „Лейди Джейн, наистина: по-добре недейте“, и зная, че се страхува от нея, както се страхуват всички — дори баща ми. Това само идва да покаже, че тя има вина за неприсъщата си за една жена амбиция, както и за всичко друго.

Бих била боязлива като всички други слаби създания, но ме крепи вярата ми. Наистина. Това не е лесно, ако си последовател на реформираната вяра. Куражът е лесна работа за папистите — всеки глупак има дузина предмети, които да го наставляват и окуражават: иконите в църквата, стъклописите на прозорците, монахините, свещеникът, хорът, тамянът, опияняващият вкус на виното, което, както сами си внушават, има соления вкус на кръв. Но всички тези неща са суета и празнота. Знам, че съм възвисена от вярата си, защото безмълвно падам на колене в хладен бял параклис, а после чувам Божия глас да говори само на мен, благо като любящ баща. Чета сама Библията си, никой не ми я чете, и тогава чувам Словото Божие. Моля се за мъдрост и когато говоря, знам, че тя е в словата на Библията. Аз съм Негова слугиня и говоря с Неговия глас — и именно затова е толкова ужасно греховно майка ми да крещи: „За Бога, махай се оттук с навъсеното си лице и върви на лов, преди лично да съм те изпъдила от библиотеката!“