Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Тя скача върху голямото ми дървено легло, сякаш възнамерява да остане до вечеря, а после се обляга на възглавниците, като че ли ще спи тук. Маймуната се разполага удобно до нея и прокарва кльощавите си пръстчета през собствената си коприненогладка козина.
— Има ли бълхи?
— О, да — казва тя с безразличие. — Но не и въшки.
— Тогава го махни от леглото ми!
В отговор Катрин го взема в скута си.
— Не вдигай шум за дреболии, когато всичко е толкова вълнуващо. Идват за годежа ти! — обявява тя. — Ето на! Помислих си, че това ще те накара да подскочиш.
Трепвам толкова леко, че здраво задържам единия си пръст в книгата, за да си отбележа докъде съм стигнала.
— И откъде разбра?
— Всички знаят — казва тя, което означава, че това са клюки на слугите, както предполагах. — О, такава си късметлийка! Мисля, че Нед Сиймор е най-прекрасният млад мъж на света.
— Да, но ти харесваш всичко живо, което носи панталони.
— Има такива мили очи.
— Със сигурност има очи, но те нямат способността да изразяват чувства, а само да виждат.
— И прекрасна усмивка.
— Предполагам, че се усмихва като всеки друг, но не съм си направила труда да погледна.
— И язди прекрасно и има красиви дрехи, и е син на най-влиятелния човек в Англия. Няма по-изтъкнато семейство от Сиймор. Няма никой по-богат. По-заможни са от нас. Дори са по-близо до трона от нас.
Помислям си, но не казвам, че величието на семейството не успя да предпази Томас Сиймор, който беше обезглавен само преди година заради Елизабет, и дори по-големият му брат не успя да го спаси. После братът, самият лорд-протектор, изпадна в немилост, и сега се опитва да се добере отново до властта.
— Красивият син на лорд-протектора — прошепва тя.
Както обикновено, оплита конците.
— Той вече не е лорд-протектор, постът му беше премахнат — поправям я. — Съветът се управлява от лорд-регента, Джон Дъдли. Ако искаш съюз със силните на деня, това са семейство Дъдли.
— Е, той все още е чичо на краля, а Нед все още е граф на Хартфорд.
— Едуард Сиймор — поправям я.
— Едуард или Нед! Кой го е грижа?
— И всички ли казват, че ще бъда сгодена за него? — питам.
— Да — казва тя простичко. — А когато се омъжиш, ще трябва отново да заминеш. Ще ми липсваш. Макар че постоянно се оплакваш, че съм глупава, е много по-хубаво, когато си тук. Липсваше ми, когато живееше с кралица Катрин. Честно, направо се зарадвах, когато тя умря — макар да ми беше много жал за нея, разбира се, — защото се надявах, че ще се прибереш у дома за постоянно.
— Не си отивай, Джейн — проплаква внезапно Мери, която едва успява да следи разговора.
Макар да знам какво е казано в Библията — че един ученик трябва да остави дома си, или братята, или сестрите си, или баща си, или майка си, заради Словото Божие, аз съм доста трогната от това.
— Ако бъда призвана за високо положение в света, ще трябва да отида — казвам ѝ. — Нашият братовчед крал Едуард има благочестив двор, и би трябвало да съм щастлива, че ще живея там, а ако Бог ме призове за високо положение в света, тогава ще бъда пример за подражание за онези, които се уповават на мен. А когато дойде вашият ред, ще ви покажа как да се държите, стига да правите точно каквото ви казвам. Всъщност, ще ми е мъчно за теб, и за малката Мери, ако трябва да замина.
— Ще ти бъде ли мъчно за господин Носльо? — пита Катрин с надежда, като се промъква надолу по леглото и вдига господин Носльо към мен, така че тъжното му личице да бъде близо до моето.
Внимателно избутвам ръцете ѝ.
— Не.
— Е, надявам се, когато дойде моят ред да се омъжа, женихът ми да е красив като Нед Сиймор — казва тя. — А и не бих имала нищо против да бъда графиня на Хартфорд.
Осъзнавам, че това ще бъде новото ми име и титла, а когато бащата на Нед умре, Нед ще стане херцог на Съмърсет и аз ще бъда херцогиня.
— Да бъде волята Божия — казвам, представяйки си ягодовите листа на коронката на една херцогиня, и меката тежест на хермелина върху яката ми. — За теб, както и за мен.
— Амин — казва тя замечтано, сякаш още си мисли за усмивката на Нед Сиймор. — О! Амин.
— Много се съмнявам, че Бог ще те направи херцогиня — изтъквам.
Тя ме поглежда, с разширени сини очи, с кожа, бледа като моята, сега порозовяла:
— О, моли се за мен — казва доверчиво. — Можеш да ми издействаш херцог, ако се помолиш за мен, Джейн. Нали си толкова благочестива: със сигурност можеш да убедиш Бог да ми даде херцог. Помоли Го да е красив.
За да бъда справедлива към Катрин, трябва да призная, че Нед Сиймор е чаровен като всички от семейство Сиймор. Напомня ми за чичо си Томас, който беше най-милият човек, когото съм познавала някога, съпруг на моята наставница кралица Катрин, преди Елизабет да разруши щастието им. Нед има кестенява коса и пъстри очи. Никога преди не съм забелязвала, че тези очи са мили, но сестра ми е права: той се отличава с приятна сърдечност и твърде неустоима усмивка. Надявам се зад онзи многозначителен блясък да не се таят греховни мисли. Той е възпитан в двора, близък е с моя братовчед, краля, затова се познаваме, яздехме заедно и се учехме да танцуваме заедно, и дори учехме заедно. Той мисли също като мен — както мислим всички ние — всички умни млади хора са протестанти. Бих го наричала приятел, доколкото изобщо някой е приятел в мечата яма, каквато е един кралски двор. Той е голям поддръжник на реформираната вяра, така че ни свързва и това, а зад веселостта си има сериозен, вглъбен ум. Братовчед ми, крал Едуард, е посветен на учението и сериозен като мен, затова обичаме да четем заедно. Но Нед Сиймор кара и двама ни да се смеем. Никога не се държи непристойно — братовчед ми, кралят, не търпи около себе си глупаци, — но е остроумен и има чар, притежава онзи силен чар на семейство Сиймор, който му помага да създава приятелства, където и да отиде. Той е момче, чийто вид ви кара да се усмихвате, такова момче.