Не се сбогувам [bg]

- Ето - вдигна пръст Орлов - хората ме уважават.

- Стига с твоите шегички - сръчка го Крюков. - И после какво?

- Викам: трябва да се ликвидира този Орлов. Без него ЧК ще започне да се гърчи като кокошка с отрязана глава. Ще спечелим време. Докато Дзержински търси читав заместник на Орлов, ще дойде първи юни.

- Романов иска да ме вземе на мушка, разбра ли? - разпалено се ухили Орлов. - Със собствените си ръце иска да пречука по-старшия другар. А защо не? Идеята ми харесва.

Крюков примигна.

- Нещо не мога да стопля... Как така да те пречука?

- Ами и Полканов ме пита: как? Казвам: това аз го поемам. Професия ми е. Описах му подробностите. Той помисли, помисли и се съгласи. Затова и ме пуснаха от амбулаторията: да готвя покушение срещу чекисткото куче.

- А Савин какво? - тихо попита Орлов. - Одобри ли го?

- Полканов реши да не му докладва. Вика: Виктор Борисович и Орлов преди са били заедно. Да не се окаже, че на Савин не му стиска. Аз ще го реша това, вика.

- Хм, ама че шантава работа е животът - Орлов въздъхна. - Ако преди революцията някой ми беше казал, че ние с Виктор ще се дебнем един друг!.. Ние с него нали сме от един дол дренки, почти близнаци сме. Но пътищата ни се разделиха. Сега аз не руша, а градя. И ако Савин иска да ми пречи, толкова по-зле за Савин. Жалко, но както било писано.

И отново въздъхна. Алексей чудесно го разбираше. Същият проблем: свои, които са си станали чужди.

- Ти поне не се вайкай, един интелигент ни стига -каза абсолютно несантименталният Крюков. - И какво, Романов, как смяташ да убиеш другаря Орлов? Ето какво не мога да проумея.

- На улицата, пред хората, ще стрелям от някой прозорец или таван. Навремето в контраразузнаването като един от триковете с лъжлива стрелба изобретихме такова специално топче от тънка гума, пълно с червена боя. Бум! Човекът се хваща за гърдите, между пръстите му бликва кръв. Пада. Във вестник „Правда" пише: „Членът на колегията на ВЧК другарят Орлов падна жертва в безмилостната борба" и публикуват хубав портрет в черна рамка. И след това ще имам пълното доверие на „Съюза за защита на Родината".

- Ловко измислено - одобри Крюков. - Браво, Романов.

Орлов се изправи и отиде до прозореца. Престори се, че се прицелва с пушка.

- Абе ловко, ловко, ама не е много ловко. Първо, ако ме пречукат, аз какво, трябва да се крия от всички, така ли, да премина в нелегалност? Не мога, затрупан съм с работа. И второ, Льоша, ти си професионалист, разбира се, но и аз разбирам това-онова от тези неща. И на мен ми се е налагало да стрелям по пуяци от засада. С какво смяташ да стреляш по мен? С халосен патрон ли?

- Няма да стрелям с боен, я.

- Ето какво ще ти кажа тогава. Лично аз винаги ще различа бойния изстрел от халосния. Твоят Василий Василиевич не е глупак и със сигурност ще прати някого да гледа как ще бъде убит чекисткият началник. И този човек най-вероятно ще бъде опитен. Ако разбере, че си стрелял с халосен патрон, вместо операция „Доверие" ще се получи операция „Провал".