Бляскавият двор [bg]

Въпреки уверените ѝ думи видях в чертите на мистрес Мастърсън загриженост. Беше ни преподавала с благовъзпитано – и често пъти строго – изражение, но мекотата в чертите ѝ сега показваше криещата се отдолу привързаност.

– Слушайте онова, кое­то ви казват там, и помнете това, кое­то сте научили тук – посъветва ни отговорничката на Суон Ридж.

– И не разговаряйте с моряците – каза друга отговорничка. – Дръжте се настрана и винаги се движете на групи, ако излезете от каютите си.

Не беше нужно да ни казва това. Моряците, кои­то товареха вещите ни и стоките на Джас­пър, бяха едри и груби на вид. Избягвах да ги поглеждам в очите, докато минаваха покрай нас с товарите си. Смятах, че са много строго предупредени да не общуват с нас, но предпазливостта никога не беше излишна. Джас­пър ги наблюдаваше сега, докато нареждаше кои кораби какви стоки ще пренасят. Благодарение на нас и на търговията си със сигурност щеше да изкара добра печалба от това пътуване и си помислих, че е жалко, че не можеше да използва тези пари, за да помогне на сина си. От онова, кое­то бях забелязала обаче, Сед­рик беше прав да предполага, че баща му не би подкрепил различни религиозни убеждения.

Самият Сед­рик се появи, когато наближи времето за качване на борда, с типичното за него закъснение. Дотогава стоките вече бяха натоварени и беше наш ред. Джас­пър четеше имената ни от списък и посочваше на кой кораб ще се качим. Групата от нашето имение пътуваше на Добра Надежда, затова се шокирах, когато чух да прочитат името на Тамзин сред пътничките на Сивата чайка.

Дори Мира беше изненадана. Мисля, че и тя подобно на мен не беше смятала наистина, че Тамзин ще допусне кавгата ни да стигне до такива крайности.

– Тамзин... – изрече тя слисано, докато гледаше как приятелката ни минава покрай нас.

Но Тамзин не погледна назад и се забави за миг само за да подаде на мистрес Мастърсън връзка писма и да каже: „Благодаря, че се погрижихте за тези“. Пос­ле про­дъл­жи нататък. Сърцето ми се сви, когато тя се качи на другия кораб. Бях предпочела интересите на Сед­рик пред нейните и понякога осо­бе­но когато се будех посред нощ, се съмнявах дали бях направила правилния избор.

– Тя ще се опомни – повтори Мира, докато вървяхме по кея. Не звучеше така уверена както обикновено. – Длъжна е. Това пътуване ще ѝ даде много време за мислене.

Каютата ни на Добра Надежда беше малка, както и трябваше да се очаква, с шест тесни койки. Мира и аз бяхме настанени заедно с три други момичета от Блу Спринг, както и с едно на име Марта от Суон Ридж Манър. С нея бе успяла да се смени Тамзин. Каютите ни бяха близо до онези на другите момичета от Бляскавия двор, както и до тази на гос­по­жи­ца Брадли, отговорничката от Дънфорд Манър. Тя се срещна с нас в малкото общо помещение, където щяхме да се храним, и повтори голяма част от онова, кое­то бяхме чули на кейовете, относно правилата къде можехме да ходим и какво можехме да правим. Вариантите бяха ограничени и два месеца в такова тясно пространство ни се струваха като много дълго време.