Никога преди залез [bg]

ПАЛОМИТА

Контузената ми скула сякаш изгаря в пламъци, ко­гато я долепям до вратата, за да зърна Микаел поне за миг през шпионката. И ето че го виждам; взима по две стъпала наведнъж в странни дрехи, сграбчил продъл­говат вързоп. Търчи тъй неудържимо, че нямам време дори да отворя и да му викна, затова още не ми е чак толкова тежко, задето Пенти здраво е залостил врата­та.

После идват полицаите, две минути след изчезва­нето на Микаел. Сега вече съм убедена, че Пенти е изпълнил заканата си, повикал е полицаи, които да ме отведат. Пенти ми каза, че във Финландия жените, които мамели мъжете си, отивали в затвора. Щяла съм да гния там до края на дните си, роднините ми щели да се принудят да му върнат всички пари, които е пропи­лял за мен, а аз ще тъна в срам и мръсотия. Те обаче не спират пред нашата врата и в този миг осъзнавам, че съм се надявана на пристигането им. Надявах се да ус­пеят преди Пенти да се върне от кръчмата.

Полицаите се качват на горния етаж, взели са го­ляма мрежа и голямо куче с намордник, чиито нокти дращят и се хлъзгат по каменните стъпала, а единият носи някакво особено на вид оръжие с дълга цев. Чу­вам звънеца, чувам как някой вика през процепа за по­щата, после шум от разбиване на врата. За миг е съв­сем тихо, сетне единият тръгва да слиза с тежки стъпки, мъж с тъжно, кучешко лице и дълго, жълтеникаво палто, не униформа. Сяда на стъпалата и притиска гла­ва с ръце, а миг по-късно се появяват двама други, помъкнали нагоре носилка.

Макар ръката да ме боли зверски, започвам да блъс­кам по вратата и крещя тъй, че няма как да не ме чуят.