Каменният кръг [bg]

— Имате ли някаква представа какво мога да ви причиня заради това? — попита той с тих и много овладян глас.

— Да, имам. Майоре. — Много добра представа. Знаеше от опит какво могат да му причинят и не го очакваше с нетърпение. Само че нямаше никакъв избор.

Грей издиша тежко и тръсна глава.

— Елате тук, господин Фрейзър — нареди той. Джейми се вгледа в него объркан.

— Тук! — повтори той категорично, като сочеше място точно до него на чергата пред огнището. — Застанете тук, сър!

— Не съм куче, майоре! — сопна се Джейми. — Правете каквото щете с мен, но няма да идвам като куче до вас!

Изненадан, Грей се изсмя неволно.

— Моите извинения, господин Фрейзър — рече той сухо. — Не исках да ви засегна. Просто искам да се приближите. Ще го направите ли? — Той отстъпи настрани и се поклони официално, като сочеше към камината.

Джейми се поколеба, после пристъпи колебливо на шарената черга. Грей се приближи до него, ноздрите му потрепваха. Беше толкова близо, че фините му кости и светлата кожа на лицето му го караха да прилича на момиче. Майорът сложи ръка на ръкава му и очите с дълги мигли се разшириха от изумление.

— Вие сте мокър!

— Да, мокър съм — рече Джейми с огромно търпение. Освен това замръзваше. Слаба, продължителна тръпка премина през него, макар и така близо до огъня.

— Защо?

— Защо ли? — попита изумен Джейми. — Не наредихте ли вие на пазачите да ме намокрят с вода, преди да ме хвърлят в студената килия?

— Не, не съм. — Явно казваше истината; лицето му пребледня под червената светлина на огъня и той като че ли се разгневи. Стисна устни в тънка линия.

— Приемете извиненията ми за това, господин Фрейзър.

— Приемам ги, майоре. — Тънки струйки пара започнаха да се издигат от дрехите му, но топлината се процеждаше през влажния плат. Мускулите го боляха от треперенето и му се искаше само да легне на чергата, може и като куче.

— Бягството ви имаше ли нещо общо с онова, което научихте в „Липата“?

Джейми замълча. Крайчетата на косата му изсъхваха и малки кичури се понесоха пред лицето му.

— Ще се закълнете ли, че бягството ви няма нищо общо с това?

Джейми пак мълчеше. Вече нямаше смисъл да казва каквото и да било.

Дребният майор започна да крачи напред-назад пред камината, хванал ръце зад гърба си. От време на време го поглеждаше и продължаваше да крачи.

Накрая спря пред Джейми.

— Господин Фрейзър — каза официално. — Ще ви попитам отново… Защо избягахте от затвора?

Джейми въздъхна. Нямаше да го оставят да стои още дълго пред огъня.

— Не мога да ви кажа, майоре.

— Не можете или не искате? — попита рязко Грей.

— Няма голяма разлика, майоре, щом тъй или иначе няма да ви кажа. — Затвори очи и зачака, опитваше се да попие възможно повече топлина, преди да го отведат.

Грей сякаш се обърка, от думите и от действията му. Упорит е много слабо казано — бе казал Куори. Наистина.