Повикът на ангела [bg]

Въздъхнах, но реших въпреки всичко да ида при нея. Бензиностанцията беше нагиздена с празнични декорации: кичозни електрически гирлянди, оголяла елхичка, пластмасови коледни топки. По радиото звучеше изтъркан стар шлагер от 80-те години на XX в.

— Ще ми предложиш ли еспресо?

— Нямам мангизи — каза тя и тръсна глава.

Извадих портфейла си, за да потърся стотинки.

— Искаш ли нещо? — запитах и пуснах монети в автомата.

— Да ме оставите на мира.

Опитах се да я вразумя.

— Слушай, тръгнахме зле.

— Сега изчезвайте, ще се оправя и сама.

— Как? Без пукната пара си и не говориш нито дума френски. Няма да те оставя така. Като възрастен мъж отговарям за теб.

Тя вдигна очи към небето, но прие парите, които й подадох. От автомата си избра малка бутилка мляко и пакетче бисквити „Орео“. Докато си хапваше, грабнах един екземпляр от „Метро“, който лежеше на масата.

— Виж, има моя снимка във вестника. И то не в рубриката за криминални произшествия.

Тя погледна статията и вдигна очи.

— Познавам ви от телевизията! Беше в предаване, където вие избухнахте в ярост срещу вегетарианците!

Тя говореше за епичен двубой, който ме противопостави на могъщи активисти, те се опитваха да забранят черния дроб в Съединените щати.

— Щом сте звезда, какво търсите при проститутките за по 20 евро вечерта на Нова година, с пълна с наркотици жабка? — попита тя провокативно.

— Добре, върви с мен — помолих я.

Бог да благослови телевизията. Известността ми беше възстановила донякъде доверието й и оставайки на известна дистанция, тя все пак прие да ме съпроводи до беемвето.

— Първо, не бях клиент на проститутките и ти знаеш това много добре, защото не би се качила в колата ми, дори за да се спасиш от полицията…

Тя не отговори, доказателство, че бях спечелил точка.

— Освен това наркотикът не е мой — обясних й, като взех пластмасовата торбичка и я хвърлих в едно от кошчетата на паркинга. — Историята е сложна, но бях принуден да го взема, за да си набавя пистолет.

— А оръжието за какво ви е?

— Просто за да се защитавам.

Вероятно беше американка, тъй като прие това обяснение без да протестира.

— Добре, сега е твой ред. Кажи ми коя си и къде живееш, иначе ще извикам ченгетата.

— Направих глупост — започна тя. — Избягах, това е всичко. Живея в Ню Йорк, но съм във ваканция с родителите си. Имаме къща в Лазурния бряг.