Повикът на ангела [bg]

— Не. Нужен ми е тази вечер!

— Тази вечер не мога. Трябва да пласирам максимум кокаин за минимум време.

— Спомняш ли си, че ти помогнах, когато беше нагазил в лайната…

— А кой ще ми плати пропуснатите ползи?

— Кажи колко искаш.

— Ще ти помогна и ти ще купиш дрога за 4000 евро.

И прибави 3000 за патлака.

— Добре — отговорих непредпазливо. — Нямаш нищо против доларите, предполагам?

Напускайки Ню Йорк, бях изпразнил касата си и имах в джобовете повече от 10 000 долара.

— Дай ми един час — заяви той. — Можеш да ме чакаш тук: почини си, изглеждаш кофти.

Последвах съвета му и се стоварих на канапето. На масата имаше начената бутилка коняк. Сипах си голяма чаша, после още една, за да заспя.

Салвейр се върна малко след 20 часа.

— Взех ти каквото намерих — каза и ми подаде хромиран револвер с черна дръжка.

Патлакът беше с малки размери, но тежък. С пет патрона, барабанът беше пълен.

— Това е „Смит&Уесън“, модел 60, калибър 38.

Информацията влезе през едното ми ухо и излезе през другото.

Дадох му мангизите и той ми връчи затворено с цип найлоново пликче, което съдържаше двайсет дози кокаин. Поколебах се дали да не му ги оставя, но в края на краищата реших да ги взема и по-късно да ги унищожа.

Така поне никой няма да ги консумира — оправдах постъпката си.

Знам, че понякога съм много наивен.