Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пръстенът на Борджиите [bg]
Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстенът на Борджиите [bg]

Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:

Тайна, оцеляла през вековете, и жесток убиец, вдъхновен от древно зло! СМЪРТОНОСНО ОРЪЖИЕ ОТ МИНАЛОТО Когато на строителна площадка в Лондон е открит почернял скелет, никой не предполага, че той е свързан със заговор за убийството на Елизабет Първа преди 500 години. Жестоките убийства, извършени скоро след намирането на странната находка, изправят полицията пред почти неразрешим случай. Разследването се поема от главен инспектор Джак Пендрагън, който открива, че ключът към разплитането на загадката се крие далеч назад във времето. Докато се опитва да избяга от собственото си минало, Пендрагън поема по следите на безмилостен убиец, който черпи вдъхновение за престъпленията си от легендарното с жестокостта си семейство на Борджиите.
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 110
Перейти на страницу:

След това беше времето, когато с Джийн идваха в Лондон и стояха на брега, наслаждавайки се на гледката. По-близки бяха времената, когато водеха децата тук. Обикновено завършваха деня на бреговете на Темза и се възхищаваха на гледката от моста „Ватерло“, на Ситито, на „Сейнт Пол“ — сградата, която някога се е издигала над всички, а сега приличаше на умислена квачка, заобиколена от своите постмодерни пиленца.

Когато се върна при лабораторията, показа картата си на рецепцията и взе асансьора до втория етаж. От охраната се бяха обадили и д-р Нюман се появи в преддверието, за да го посрещне. Носеше безупречно бяла престилка.

— Господин главен инспектор, благодаря, че дойдохте.

— Няма за какво. Съобщението подсказваше добра новина, затова аз трябва да благодаря.

Тя го поведе през летящите врати в дъното към огромно помещение. Високите прозорци гледаха към улицата. Таванът беше висок и покрит с дълги флуоресцентни тръби. Вътре беше пълно с редици метални работни маси, покрити със стъкленици и уреди. В дъното един дълъг плот се простираше под прозорците. На него бяха подредени десетина монитора. Пред тях седяха служители на лабораторията.

Пендрагън последва д-р Нюман през плъзгаща се стъклена врата в по-малко помещение. То приличаше на скъпа модерна кухня. По протежение на стената вървеше плот от неръждаема стомана, в средата имаше правоъгълна работна маса, а до стената вляво стояха две компютърни маси със съответните машини, купчини хартия и подвижни лампи.

— Още се опитваме да намерим хубава ДНК — проба — каза д-р Нюман, докато прекосяваше безукорно чистия, покрит с плочки под. — Засега още нищо, няма и необичайни отпечатъци. — Тя се отпусна на металния стол пред единия компютър и покани Пендрагън да седне на стола до нея. На лавицата имаше чинийка с три буци изсъхнала кал. До нея лежеше черно-бяла снимка. Нюман я подаде на Пендрагън, който се извъртя леко на стола си, за да я разгледа.

— Това е увеличено изображение на отпечатъка от стъпка, който намерихме на пътеката под кухненския прозорец на Тони Кетъридж — обясни д-р Нюман. — Той е само частичен, може би 75 процента от целия отпечатък, но е достатъчен, за да ни даде ясна представа за обувките, които е носил убиецът.

Пендрагън се вгледа внимателно в снимката.

— Има много странен вид.

— Така е. Ако беше оставена от цяла обувка, щеше да има много по-широк профил и в калта щяха да останат следи от грайфера на подметката. В тази проба няма никакви шарки. Един бос крак щеше да е също толкова издайнически, но и това не е.

— Каква обувка оставя подобна следа? — попита Пендрагън, като вдигна поглед от снимката и го впери в пробите от калта.

— Бих казала, много деликатна обувка.

Пендрагън замълча и отново се вторачи в снимката.

— Значи смяташ, че става дума за пантофи или нещо подобно?

— Да.

— Не може ли следата да е от Пам Кетъридж?

— Твърде голяма е.

— Ами Тони Кетъридж? Докато е поливал градината.

— И на мен ми хрумна, но проверих. Той има изненадващо малки крака за човек с неговите размери — четирийсети номер, а тези отпечатъци са номер четирийсет и четири.

— Чакай да си изясня нещата — каза Пендрагън. — Твърдиш, че който е убил Тони Кетъридж, е носил пантофи номер четирийсет и четири?

Д-р Нюман облегна лакти на плота, отпусна брадичка на преплетените си пръсти и се загледа в безукорната метална повърхност. След това, накланяйки глава на една страна, каза:

— Не мисли, че не съм обмислила всички възможности. Дори си представих как някой от съседите е прескочил оградата, за да извърши убийството. Може би става дума за любовен триъгълник с прекрасната Пам.

Пендрагън не можа да се сдържи и се засмя.

— Обаче нещата стават още по-необичайни, защото профилът на отпечатъка не е от обикновен пантоф, каквито носиш вкъщи, за да си починат краката ти. Има формата на луксозна пантофка.

— Луксозна пантофка?

— Да, официална пантофка, нещо много изящно. Вероятно за театър и приеми.

Пендрагън я изгледа смаяно.

— Като използвах микроскоп с висока резолюция, открих това. — Тя отведе Пендрагън до една работна маса, върху която стоеше много голям микроскоп с огромни, прилични на бинокъл окуляри. — Хвърли един поглед — покани го тя и му показа как да използва окулярите.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)