![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Квинт се метна настрани. Твърде късно си даде сметка, че Сеян се цели със сопата си точно там, накъдето се беше хвърлил. В пълното си отчаяние той се хвърли на земята. Със силен трясък сопата се удари в дървото. С ясното съзнание, че ударът би го размазал, ако го беше улучил, Квинт скочи на крака, замахна към Сеян и с удоволствие усети как мечът му срязва дясната му ръка. Раната беше достатъчно дълбока да накара Сеян да изреве от болка и да залитне назад. Облекчението на Квинт обаче продължи само миг. Раната нямаше да е достатъчна да попречи на този звяр отново да се нахвърли върху него. За да оцелее, трябваше незабавно да обезвреди или да убие някой от другите двама.
В същия миг дръжка на меч го фрасна отстрани в главата. Пред очите на Квинт избухнаха звезди и коленете му се подгънаха. Почти в безсъзнание той рухна на земята.
Ханон пробяга около петдесет крачки, преди да погледне през рамо. Доволен, че никой не го преследва, пробяга още толкова и пак погледна назад. Беше сам. На откритото. В безопасност. Следователно същото се отнасяше и за Аврелия.
„Ами Квинт?“ — запита се с ужас той.
„Побягна. Страхливец!“ — изкрещя съвестта му.
„Квинт ми каза да го направя — опита се да се оправдае той. — Този идиот не искаше да ми се довери и да ми даде гладиус“.
„Това означава ли, че трябва да го оставиш да умре? — попита съвестта му. — Какви са му шансовете срещу трима?“
Ханон се закова на място. Обърна се и се затича с всички сили обратно нагоре. Надникна през дърветата и видя тримата разбойници да стоят около лежаща неподвижно фигура. Ноктите на страха задраскаха корема му и той се присви зад един храст. „Не! Не може да е мъртъв!“ Когато ритникът на Полион накара Квинт да изстене, на Ханон почти му прилоша от облекчение. Квинт все още беше жив. Но очевидно това нямаше да продължи още дълго. Ханон стисна юмруци. „Какво мога да направя, в името на Баал Сафон?“
— Да го отнесем в колибата — заяви Полион.
— Защо? — възрази Балбус. — Можем да го убием и тук.
— Защото огънят е там, тъпако! Още не е изгаснал — със смях отвърна Полион. — Знам, че си ранен, но двамата със Сеян можем да го отнесем.
Лицето на Балбус се изкриви в жестока усмивка.
— Става. Ще е по-весело с малко жар. — Загледа как двамата му другари хванаха Квинт за ръцете и го повлякоха към колибата.
„Сега е моят шанс“. И тримата бяха с гръб към него, Балбус беше на няколко крачки зад останалите. Устата на Ханон беше съвсем пресъхнала. Изгледите му за успех бяха направо нищожни. Най-вероятно щеше да загине или да го изтезават заедно с Квинт. Все още можеше да избяга. И в същия миг изпита омраза към себе си. „Той те спаси от Агесандър, забрави ли?“
Стиснал зъби, Ханон излезе от скривалището си и се запромъква напред колкото се може по-бързо. Балбус куцаше зад другарите си, които мърмореха колко е тежък Квинт и си обясняваха какво ще му направят. Ханон погледна меча в дясната ръка на Балбус. Първо трябваше да се сдобие с оръжие. След това трябваше да убие един от разбойниците. А после… не знаеше. Щеше да се довери на боговете.
За негово облекчение първата му жертва не го чу. Като се прицели внимателно, той удари Балбус близо до мястото, където го беше пробола стрелата на Квинт, и хвана меча, докато той падаше от ръката на крещящия разбойник. Прехвърли го в дясната си ръка и се втурна към другите двама.
— Ти си роб — викна Полион. — Допреди малко беше невъоръжен. Защо не се присъединиш към нас?
— Ще ти позволим да убиеш господаря си — каза Сеян. — По какъвто начин решиш.
Ханон не удостои предложението с отговор. Сеян беше по-близо, така че се хвърли първо към него. Едрият мъж може и да беше ранен, но бе все така смъртоносно опасен със сопата си. Ханон се наведе под първото мощно замахване и избегна второто, преди да види как копието на Полион полита към него. В отчаянието си Ханон отстъпи няколко крачки. Сеян го последва тромаво, като закри другаря си с туловището си. Полион изруга и отвлече за миг вниманието на Сеян.
Ханон се хвърли напред и докато очите на мъжа се разширяваха невярващо, заби меча в корема му. Острието излезе с ужасен мляскащ звук от тялото. На земята плисна кръв. Сеян изрева от болка, изпусна сопата и се стисна за корема.
Ханон вече се обръщаше да посрещне атаката на Полион. Копието на дребния бандит пропусна на косъм дясната му ръка. С бясно биещо сърце Ханон отскочи назад. Погледът му се стрелна настрани. Макар и разкъсван от болка, Балбус се канеше да се включи в боя. Беше взел дебел клон. „Не може да ме убие с него — помисли си Ханон, — но ако ме улучи, ще ме просне на земята“. Паниката се надигна в гърлото му и дясната му ръка започна да трепери.