Гробищен свят
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Грънчаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробищен свят». Краткое содержание книги:
Миризмата ни изненада, когато се приближихме до дръвника — някаква сладникава, ужасна миризма, която ни удари, щом вятърът леко промени посоката си, или пък просто някакъв въздушен поток се завъртя и я донесе до нас. Дръпнахме се настрани и миризмата отслабна, а сетне изчезна също така внезапно, както се беше появила, макар да ми се струваше, че още бе залепнала за нас, че бяхме заразени от нея.
— В къщата — каза Синтия. — В къщата има нещо.
Кимнах. Изпитвах ужасното чувство, че знам точно какво бе това нещо.
— Ти стой тук — казах аз.
За първи път тя не започна да спори с мен. Беше напълно доволна да си остане на мястото.
Този път не полъхваше никакъв вятър и почти стигнах до вратата, преди да я усетя отново. Придвижвайки се напред, усетих миризмата да се носи към мен на вълни, съкрушителна със своето зловоние. Покрих устата и носа си с ръка и влязох през вратата.
Вътрешността бе тъмна и спрях за миг, като се задушавах и се борех с желанието да повърна. Краката ми се подкосяваха, сякаш тази воня бе изцедила всичките ми сили. Ала останах там — трябваше да узная. Мислех си, че знам, но трябваше да се уверя, и си казах, че бедното създание, което лежеше някъде в тази тъмна стая, беше в правото си да очаква, че друго човешко същество няма да се извърне от него дори и при подобни обстоятелства.
Очите ми започнаха да привикват към тъмнината. Имаше огнище, грубо направено с камъни от околността; от едната му страна се намираше набързо изработена неустойчива маса, върху която стояха две съдини и тенджерка на крачета с дълга дръжка. В средата на стаята имаше обърнат стол, в единия от ъглите бе натрупана купчина боклук, а на стената се виждаше тъмният силует на закачена дреха. Имаше също и легло.
На леглото имаше нещо.
Наложих си да вървя напред, докато видях какво лежеше на леглото. Беше нещо черно и подуто и от тази чернота ме гледаха заплашително две очни ябълки. Ала във всичко това имаше нещо неестествено, нещо ужасяващо, по-ужасно от страшната воня, по-страховито и от черната подута плът. На възглавницата лежаха не една, а две глави. С усилие на волята продължих напред. Наведох се над нещото върху леглото, уверявайки се, че наистина бях видял онова, което мислех, че съм видял, установявайки извън всякакво съмнение, че и двете глави принадлежаха на едно единствено тяло и бяха израснали на един и същи врат.
След това се олюлях настрани, почти ослепен. Свих се на две и повърнах.
Без да спирам да повръщам, се затътрих към вратата, но с крайчеца на окото си забелязах неустойчивата маса с двете съдини и тенджерката с дългата дръжка върху нея и залитнах към тях. Сграбчих и трите, като се блъснах в масата и я прекатурих. След това, залитайки, излязох през вратата, сграбчил двете съдини в едната ръка, а тенджерката с дългата дръжка — в другата.
Отправих се да пресека двора, но внезапно краката ми се подкосиха и седнах тежко на земята. Вдигнах ръка и избърсах лицето си с чувството, че си остана мръсно. Целият се чувствах омърсен.
— Откъде взе тези тенджери? — попита Синтия.
Що за дивотия, да се пита такова нещо. Откъде според нея можеше да съм ги взел?
— Има ли къде да ги измием? — попитах аз. — Помпа или нещо такова.
— Долу край градината тече поточе. Може би там има извор.
Продължавах да седя. Изтрих брадичката си с ръка и когато я отдръпнах, по нея имаше следи от повръщането. Изтрих я в тревата.
— Флеч?
— Да.
— Мъртвец ли има вътре?
— Отдавна мъртъв. Умрял е преди много време — казах аз.
— Какво ще правим?
— Какво искаш да кажеш с това „какво ще правим“?
— Няма ли да го погребем или нещо такова.
Поклатих глава.
— Не тук. И не сега. Какво значение има? Той не би очаквал да го сторим.
— Какво му се е случило? Разбра ли какво му се е случило?
— Нямаше как да се разбере.
Тя стоеше загледана в мене, докато неуверено се изправях на нозе.
— Да отидем да измием тенджерите — казах аз. — Иска ми се да измия и лицето си. След това ще откъснем малко зеленчуци от тая градина…
— Има нещо нередно. По-нередно, отколкото просто някакъв мъртвец.