Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Слабото жилесто тяло на Роджър бе здраво като стомана той се просна върху нея и я притисна със слабините си. Тя се бореше отчаяно, но когато забеляза че точно това го забавлява изведнъж спря и се отпусна като парцалена кукла в ръцете му. И после я видя — глинена кана на паянтовата масичка до леглото, почти до ръката й.
Роджър бе вдигнал палите до кръста й и се бореше с връзките на панталона си, разсеян и омагьосан от гледката на медночервения триъгълник между краката й. Отчаяна Мойра протегна ръка и благодари на Бога, когато я достигна и обхвана с пръсти дръжката й.
Възбуден почти до полуда, Роджър подхвана отвратителното нещо между краката си и го насочи надолу между деликатните къдрици на Мойра.
— Приготви се да посрещнеш истински мъж между белите си бедра — дрезгаво каза той, като се канеше да навлезе с тласък и да получи желаното удоволствие.
Но Мойра имаше други планове. Докато мускулите му се напрегнаха и той се приготви, Мойра вдигна каната и я стовари с трясък върху главата му. Той се дръпна, изгледа я в недоумение, подбели очи и се свлече върху нея. Мойра изпълзя изпод него с дръжката от каната в ръка. Погледна я ужасено и я изпусна от внезапно безчувствените си пръсти. Роджър лежеше неподвижно, проснат по корем на леглото. Тя го избута далеч от себе си. Оправи дрехите си, наметна пелерината, хвърли му бегъл поглед и избяга от стаята.
Благодари на Бога, че посетителите бяха понамалели, та тичешком премина стълбите и се втурна навън. Каретата чакаше до тротоара. Мойра бе забравила, че Роджър каза на кочияша да чака. Като събра целия си кураж, тя извика на кочияша с властен глас:
— Закарайте ме до площад „Хановър“.
Кочияшът се отърси от съня и я изгледа с мътни очи:
— Къде е гос’динът?
— Реши да остане. Закарайте ме.
Мъжът се почеса по главата:
— Не знам, мис. Плащат ми да чакам.
— Ти това и направи — рязко каза Мойра. — Получаваш си парите. А сега ме закарай до площад „Хановър“. Няма нужда да слизаш, сама ще се кача.
Кочияшът я погледна объркан и после кимна. Мойра буквално се хвърли в каретата, като не отделяше очи от входа на странноприемницата, за да не я изненада лорд Роджър. Но нямаше нужда да се притеснява. Още щом хлопна вратичката, каретата потегли. Мойра се отпусна назад, все още разтреперана от мисълта, че й се размина на косъм. Когато Роджър се свести, ще бъде бесен. Нямаше представа какво ще измисли, но тя държеше коз в ръцете си. Знаеше за Хелфайър клуб и нямаше никакви угризения да го сподели с родителите му.
Джак влезе в къщата и уморен заизкачва стъпалата нагоре. Да се отърве от Виктория след бала, се оказа нелека задача Тя бе по-ядосана от всякога, когато направо й отказа да остане при нея тази нощ. Дори не помнеше какво оправдание измисли, но то явно не я задоволи. Постави му ултиматум — ако не докаже привързаността си към нея, тя ще предостави себе си и богатството си на някой друг. Не й липсваха обожатели, както съвсем ясно подчерта
Джак дори не се извини за липсата на желание у него. Просто се обърна рязко на пета и напусна. Неотдавна идеята, да се ожени за Виктория, му се струваше добра, като се има предвид жалкото му финансово състояние. Шокиран, осъзна, че никакво богатство не може да компенсира липсата на любов в една връзка. Проклятие! Трудно бе да повярва на тази драстична промяна в себе си, и то само за последните няколко седмици. Къде изчезна старият Джак? Къде беше този безпътен негодник, на когото толкова държеше?
Когато стигна горната площадка, мислите му се върнаха на Мойра. Тя каза, че я боли глава и има нужда от сън и той притеснено свъси вежди. Знаеше, че не бива, но нуждата, да я види пак, бе по-силна от него. Спря пред вратата, натисна дръжката и отвори. Гаснещият огън в камината едва разпръскваше мрака в стаята, но все пак достатъчно, за да забележи, че леглото е празно.
Джак изстина. Къде е тя? Запали свещ претърси стаята, облекчен да види, че всичките й дрехи са тук освен тъмното наметало. След това го обхвана неописуем гняв. Къде е отишла — и с кого?
Като прескачаше по две-три стъпала, Джак вече бе отворил външната врата и се канеше да се втурне навън, когато чу шум зад себе си. Завъртя се на пета и видя Джили, сгушената й фигура хвърляше гротескна сянка на стената.
— За Бога, Джили, ако знаеш къде е мис Мойра, кажи ми!
Джили пребледня, по-изплашена от когато и да било. Черния Джак изглеждаше жестоко вбесен и опасен, както подсказваше и името му. Изглежда, той забеляза страха й и изражението му се смекчи: