Сърце (Дневникът на един ученик)
- Автор: Амичис Эдмондо Де
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драгоев
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Сърце (Дневникът на един ученик)». Краткое содержание книги:
— Внимавайте — казваха й учителките, — че ще ви изцапат дрехите.
Но майка ми не се безпокоеше за дрехите си и продължаваше да ги целува. А те все повече се притискаха към нея — първите с протегнати ръце, сякаш искаха да се покатерят по нея, а по-отдалечените гледаха да се промъкнат напред сред навалицата и всички викаха:
— Сбогом! Сбогом! Сбогом!
Най-сетне тя успя да избяга от градината. Тогава всички се затичаха да пъхнат главите си между железните пръчки на оградата, за да я видят, като минава, и да проврат ръцете си, за да я поздравят. Те пак й предлагаха парчета хляб, парченца мушмула и залъчета сирене, като викаха в един глас:
— Сбогом! Сбогом! Върни се утре! Ела още веднъж! Майка ми прокара пътем ръката си върху стотината протегнати ръчици като върху гирлянда от живи рози и най-сетне успя да излезе на улицата, покрита с трохи и петна, измачкана и разчорлена, с пълна с цветя ръка и с насълзени очи. Тя беше доволна, сякаш беше излязла от някакво празненство. А отвътре все още се чуваха гласове како чуруликане на птички, които казваха:
— Сбогом! Сбогом! Ела още веднъж, госпожо!
На гимнастика
Тъй като времето продължаваше да бъде много хубаво, преминахме от стайната гимнастика към гимнастиката на уреди в градината. Гароне вчера бил в кабинета на директора, когато дошла при него майката на Нели, оная руса госпожа, облечена в черно, да моли да освободят сина й от новите упражнения. Всяка дума й струвала усилие и говорела, като държала ръката си върху главата на момчето си.
— Той не може… — казвала тя на директора.
Но Нели останал огорчен, че ще бъде изключен от играта на уреди, че ще бъде подхвърлен на още едно унижение…
— Ще видиш, мамо — казвал той, — че ще мога като другите.
Майка му го погледнала мълчаливо със състрадание и любов. След това забелязала с колебание:
— Страхувам се от неговите другари… — Искала да каже: „Страхувам се, че ще се подиграват с него“.
Но Нели отвърнал:
— Няма значение… пък имам си и Гароне. Стига ми, че той няма да ми се присмива.
И тогава го оставили да дойде.
Учителят, оня с белега на шията, който е бил с Гарибалди, ни заведе веднага при отвесните върлини, които са много високи. Ние трябваше да се изкатерим до върха и да застанем прави върху напречната греда.
Дероси и Корети се изкачиха като две маймунки; малкият Прекоси също тъй се изкачи бързо, макар че му пречеше дългото сако, което стигаше чак до колената му, а освен това, за да го разсмиват, докато се качваше, всички повтаряха неговия припев: „Извини ме, извини ме“.
Старди пухтеше, стана червен като рак и стискаше зъби като разярено куче. Той беше готов да се пръсне само и само да стигне на върха и наистина стигна. А Нобис, когато се озова горе, взе стойката на император. Но Вотини въпреки новия си хубав костюм на сини резки, направен нарочно за гимнастика, на два пъти се хлъзна надолу. За да се изкачваме по-лесно, всички си бяхме намазали ръцете с гръцка смола или колофон, както я наричат. Разбира се, не друг, а Гарофи я доставя на всички на прах, като я продава по едно петаче фунийката и печели много.
След това дойде редът на Гароне, който, като дъвчеше хляб, се качи, сякаш на шега; и струва ми се, че би могъл да изкачи на гърба си и някой от нас — толкова набито и силно е това биче. След Гароне — Нели. Щом го видяха, че се залови за върлината с дългите си и тънки ръце, мнозина започнаха да се смеят и да се шегуват.
Но Гароне скръсти големите си ръце на гърди и стрелна наоколо такъв изразителен поглед, даде да се разбере толкова ясно, че може веднага да напердаши някого дори и в присъствието на учителя, та всички изведнъж престанаха да се смеят. Нели започна да се катери с мъка, клетият, лицето му посиня, дишаше шумно, от челото му се стичаше пот.
Учителят каза:
— Слез долу.
Но той не слезе. Правеше усилия, упорствуваше. Аз всеки миг очаквах да се търкулне полумъртъв на земята.
Клетият Нели! Мислех си: ако бях като него и ме видеше майка ми, колко ли щеше да страда, горката! И като си мислех за това, изпитвах такава любов към Нели, че бих дал какво ли не, само и само да успее да се качи, да мога да го повдигна отдолу, без да бъда забелязан. През това време Гароне, Дероси и Корети викаха.
— Хайде, хайде, Нели, карай, още малко, дръж се! И Нели напрегна всичките си сили, като изохка, и се озова на две педи от гредата.