Сърце (Дневникът на един ученик)

— Напред!

Те тръгваха напред и след три-четири крачки пак глътваха по една лъжица ядене, след това пак напред, докато стигнеха на своето място, след като бяха изгълтали по половин паница от чуждата супа. Най-сетне с бутане и викове „Бързайте, бързайте!“ ги подредиха и те започнаха молитвата.

Но всички от вътрешните редици, които при молитвата трябваше да обърнат гръб на паницата си, извиваха назад глава да следят да не би някой да се докопа до паницата им и след това се молеха със скръстени ръце и с очи към небето, но умът им беше в кашата. След това започнаха да ядат. Какво весело зрелище! Някое ядеше с две лъжици, друго гълташе с ръце; мнозина от тях вадеха фасулчетата едно по едно и ги пъхаха в джобовете си; други пък ги увиваха плътно в престилките си и ги удряха, за да ги направят на тесто. Имаше и такива, които не ядяха, за да гледат как хвърчат мухите. Някои кашляха и пръскаха дъжд от ориз наоколо. Трапезарията приличаше на кокошарник. Но беше приятно. Красива гледка представляваха двете редици момиченца, всички с коси, свързани на темето с червени, зелени и сини кордели.

Една учителка запита една редица от осем момиченца:

— Къде вирее оризът?

Всички заедно затвориха пълните си със супа уста и отговориха напевно в един глас:

— Ви-рее във во-да-та.

След това учителката изкомандува:

— Горе ръцете!

Хубаво беше тогава да види човек как отскачат изведнъж всичките тия ръчици, които преди няколко месеца още са били в пелени, и после да трепкат подобни на бели и розови пеперуди.

След това отидоха на почивка. Но първо всички си взеха кошничките със закуска, които бяха окачени на стените. Излязоха в градината и се пръснаха, като изваждаха от кошничките провизиите си: хляб, печени сливи, парченце сирене, варено яйце, дребни ябълки, шепа варен нахут, кокоше крило. За миг цялата градина бе покрита с трохи, сякаш бяха нахвърляли храна за ято птички. Те се хранеха по най-особени начини — като зайците, мишките, котките, — едни гризяха, други ближеха, трети смучеха. Едно момченце беше опряло на гърдите си едно тънко и дълго хлебче и го мажеше с мушмула, сякаш лъскаше сабя. Момиченца мачкаха в шепите си меко сирене, което течеше между пръстите им като мляко и се стичаше в ръкавите им; но те не забелязваха това. Тичаха и се гонеха, захапали ябълки и хлебчета както кучетата. Видях три деца, които дълбаеха с клечки едно варено яйце, като вярваха, че ще открият в него съкровище; половината пръснаха по земята, а после го събираха с голямо търпение парченце по парченце, сякаш събираха бисери. Около ония, които носеха нещо особено, имаше по осем или десет деца, които гледаха в кошничката, както биха гледали луната в кладенец. Около един дебеланчо, който държеше в ръката си книжна фунийка със ситна захар, се бяха събрали около двайсет деца, които го молеха и увещаваха да им позволи да си потопят хляба в нея, а той на едни даваше, а на други позволяваше само с пръст да си близнат.