Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Може да попитате: ако музиката е ритъм, защо така често музикантите са толкова темпераментни, емоционални и така лесно могат да бъдат разтревожени? Нима не е красиво да имаш буен темперамент? Животът не е музикален, ако в него няма темперамент. Човек, който не се сърди, макар и рядко, не живее. Това е съвсем човешко — да имаш всички видове малки недостатъци. Радостта се състои в тяхното преодоляване. Музиката не е само печал, съществуват висши остави и низши октави. Музиката е всичко, музиката включва в себе си всичко, ето защо тя е по-висша дори от небесата.
Някога в Индия музиката често била ползвана за лечение. Прилагала се за изцеление на ума, характера и душата, защото именно здравето на душата носи здраве на физическото тяло. Но изцелението на физическото тяло не винаги помага на душата. Ето защо материалистичната медицинска наука понякога може да допринесе полза, но не може да удовлетвори напълно нуждите на пациента. Не искам да кажа, че европейското лечение е безполезно. В този свят няма нищо безполезно, ако знаем как да извлечем полза от това. Всички неща в този свят са необходими, всички носят и имат приложение, само ако знаем как да ги използваме правилно. Но ако оздравяването се предизвиква външно, а в същото време вътрешно болестта остава, рано или късно болестта, съхранена в тялото, отново ще се прояви навън.
Веднъж срещнах жена, която каза, че посетила много лекари заради своя неврит. За известно време се подобрявала, но недъгът винаги се завръщал. Помоли ме за помощ. Попитах я: „Има ли в света някой, когото не обичате, когото ненавиждате или чиито действия тревожат ума ви?“ Тя каза: „Да, има много хора, които не обичам и особено на един човек не мога да простя!“. „Добре — казах аз, — ето неврита, ето корена на болестта. Външно тази болка е в тялото, вътрешно се корени в сърцето“. Често причината за болестта е вътре, въпреки че, без съмнение, много неща са изявени външно. Нито едно правило не обхваща всичко.
Несъмнено, ситуацията в света се е променила през вековете и материализмът е обхванал не само Запада, но и Изтока. Използването на музиката за духовни достижения и лекуване на душата, преобладаващо в древността, днес не е често явление. Музиката се е превърнала в средство за развлечение, средство за забравяне на Бога. А чрез начина, по който човек използва нещата, проявява своите недостатъци и достойнства. Същевременно споменът за древните начини за лекуване с музика е още жив сред бедните в Индия. Там има целители, свирещи на особени инструменти. Хората отиват при тях за лечение. Свиренето на такъв инструмент пробужда в човека някакво особено чувство, което е охладняло в него и това дълбоко чувство, някога погребано, започва да излиза навън. В действителност, това е древен метод за психоанализа. Музиката помага на пациента да изрази скритата болка. Така за мнозина не е нужно да ходят на лекар. Но, без съмнение, това е непълен, незрял начин за лечение.
Веднъж един махараджа чул, че може да бъде постигнато изцеление чрез музика и организирал концерти в някои болници. В резултат от това всички болни започнали да крещят; „За Бога, тихо! Отивайте си!“ Не звучала музика, която може да ги утеши. Тя само ги заставяла да страдат по-силно. Приличала на камък, даден вместо хляб. За да се постигне изцеление чрез музика, човек трябва да открие какво е нужно на душата. На първо място, трябва да научи, какво е недъг: какви елементи не достигат, какво е тяхното символично значение, какво ментално отношение стои зад болестта. Тогава, след щателно изучаване, той може да донесе много добро на пациента с помощта на музиката. Дори ако музиката не се използва като рецепта, предназначена за определена болест, силата на болестта, пребиваваща в сърцето на човека, може да бъде намалена чрез възвисяване на неговото сърце и промяна на неговите мисли. Болестта се носи по-скоро от мисълта за болест, отколкото от самата болест. Съществуването на болест в тялото може да бъде наречено сянка на истинската болест, която човек държи в ума си. С помощта на музиката умът може да стане толкова възвишен, че да се повдигне над мисълта за болест — тогава болестта се забравя.
Вие питате: „Какъв тип музика може да излекува човека? Пеене, свирене или музика за танци?“ Пеенето е най-могъщо, защото е живо. То е прана. Гласът е самият живот. Несъмнено животът въздейства чрез инструмента при съприкосновението с него, но в пеенето се усеща непосредствен живот, дихание трогващо сърцето на слушателя. Но зад гласа трябва да има сърце, заредено като батерия с това, което е необходимо. А с какво трябва да бъде заредено? С това, което наричаме любов и симпатия — най-висшите от съществуващите сили. Човек, който е материалистичен, който се бори с околните от сутрин до вечер, който търси своята собствена изгода, който се намира в беда или тъга, който сее конфликти, не може да лекува. Лечителят трябва да бъде свободен, свободен за съчувствие, свободен за любов към своите ближни дори повече, отколкото към себе си. Какво учи на тази любов? Къде можем да се научим на нея? Къде можем да я придобием? Ключът към любовта е Бог. И когато гледаме съвременния живот с целия му прогрес, какво не достига в него? — Бог. Бог е ключът към това неограничено изобилие на любов, което се намира в сърцето на човека.