Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Няма по-добро средство за възвисяване на душата от музиката. Без съмнение, силата на музиката зависи от степента на духовна еволюция, до която се е докоснал човек.
Има една история за Тансен, велик музикант от двора на император Акбар. Веднъж императорът го попитал: „Кажи ми, о велики музиканте, кой е бил твой учител?“ Тансен отговорил: „Ваше Величество, моят учител е велик музикант. Нещо повече — аз не мога да го назова «музикант», аз трябва да го нарека «музика»“. Императорът попитал: „Мога ли да чуя как пее той?“ Тансен казал: „Може би — ще се опитам. Но вие не можете дори да помислите да го поканите тук в двора“. Императорът попитал: „Мога ли тогава аз да отида при него?“ Музикантът отговорил: „Неговата гордост може да въстане дори от мисълта, че е длъжен да пее пред крал“. Тогава Акбар предложил: „А мога ли да дойда като твой слуга?“ Тансен се съгласил: „Да, тогава има надежда“. Двамата отишли в Хималаите, във високите планини, където мъдрецът имал храм на музиката в пещера — той живеел с природата, настроен към Безкрайното. Когато отишли, музикантът бил на кон, а Акбар вървял пеша. Мъдрецът видял, че императорът е смирил себе си, за да дойде и чуе неговата музика и поискал да попее за него, и когато почувствал настроение за пеене, запял. А пеенето му било забележително, то било психически феномен и нищо друго. Изглеждало, сякаш всички дървета и треви в гората вибрирали — това била песен на вселената. Дълбокото впечатление, възпроизведено върху Акбар и Тансен; било повече, отколкото те можели да понесат — те достигнали до транс, покой и мир. И докато били в това състояние, Майсторът напуснал пещерата. Когато отворили очи, той вече не бил там. Императорът казал: „О, какъв странен феномен! Но къде отиде Майсторът?“ Тансен му отговорил: „Вие никога няма да го видите в тази пещера отново, защото ако веднъж човек усети вкуса на това, винаги ще го следва, дори с цената на живота си. Това е повече от всичко друго в живота“. Когато се върнали у дома си императорът попитал веднъж музиканта: „Кажи ми, каква рага, в каква тоналност пя твоят Учител?“ Тансен му казал нейното име и я изпял за него, но императорът не бил удовлетворен: „Да, това е тази музика, но не е същият дух. Защо е така?“ Музикантът отговорил: „Причината е в това, че когато аз пея пред вас, пея пред императора на тази страна, а моят Майстор пее пред Бога — в това е разликата“.
Ако изучаваме съвременния живот и ако не обръщаме внимание на огромния прогрес в науката — радио, телефон, грамофон и всички чудеса на този век — все пак ще забележим, че психическия аспект на музиката, поезията и изкуството не са толкова развити, колкото би следвало. Напротив, той се движи назад. И ако попитаме в какво е причината, отговорът на първо място ще бъде, че целият прогрес на съвременното човечество е прогрес механически, и това пречи на индивидуалния прогрес. Сега музикантът трябва да се подчинява на закона на хармонизацията и контрапункта, ако направи сам и една крачка, различна от другите, неговата музика се подлага на съмнение. Когато бях в Русия, попитах Танеев, велик музикант, който е бил учител на Скрябин, какво мисли за музиката на Дебюси. Той каза: „Не мога да я разбера“. Ние сме твърде ограничени, сковани от еднообразието, така че няма никакъв размах. Същото ще видите в света на медицината и науката.
Но особено в изкуството, където е необходима най-голямата свобода, човек е скован и еднообразен. Художници и музиканти не могат да получат признание на своите работи. Те са длъжни да следват тълпата, вместо да следват великите души. А всичко общо взето е банално, защото големите маси от хора нямат висока култура. Малцина имат добър вкус и разбират, наслаждават се и ценят красивите неща, а за художниците не е лесно да достигнат до тези ценители. По такъв начин еднообразието се е превърнало в пречка за индивидуалното развитие. Днес е необходимо, давайки образование на децата, да се преподава психологическото значение на музиката. Това е единствената надежда, единственият път, по който можем да очакваме по-добри резултати с течение на времето. Изучавайки музика, децата трябва не само да я познават, но и да знаят това, което стои зад нея и как то трябва да се преподнася.
Разбира се, съществуват две страни на този въпрос: външните условия и представянето на изкуството. Външните условия могат да бъдат повече или по-малко полезни. Музика или песен, изпълнени пред двама или трима души, които са близки по дух, съчувствени, хармонични, разбиращи и отзивчиви, предизвикват съвсем различна вибрация, създават друг ефект, различен от ефекта на същата музика или песен, изпълнени пред петстотин души. Какво означава това? — Че някои хора са подобни на инструменти — когато пред тях се представя хубава музика, те откликват, настройват се към нея, стават едно цяло с музиката, стават част от тази музика и така се създава феномен. И този феномен може да достигне най-високия идеал, очакван от музиката, който е осъзнаване или реализация на свободата на душата, това, което на Изток се нарича Нирвана или Мукти, а в християнския свят — Спасение. Тъй като в света няма нищо, което би могло да помогне в духовното развитие по-добре от музиката. Медитацията подготвя, но музиката е най-висшето състояние за съприкосновение със съвършенството.