Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Съгласих се — призна Джилс. — Продължавай, сър Брайън. Убил си сър Ху и стражата и си разбил помещението на дамата. А сега?
— Сега добрият сър Джеймс, който лети и чака, забелязва сигнала ни от балкона на стаята на Джеронд, спуска се и я отнася в безопасност, а после вика подкрепление от околността, за да си възвърнем замъка. Остава само аз и вълкът да се измъкнем с волята на Бога.
— Бог? — изръмжа бързо Ара. — Твоят бог, сър рицарю, не моят. Ако някой спаси Ара, това ще бъда аз. Когато не бях пораснал достатъчно, една възрастна мечка счупи предния ми десен крак и нямаше как да избягам. Нима богът на хората бе този, който ме спаси? Не, аз бях — Ара! Изправих се да се бия и впих зъби през козината и увисналата кожа в главната артерия на гърлото й, така че тя умря, а аз оживях. Така е било винаги за английския вълк и винаги ще бъде така. Запази твоя бог, щом желаеш, сър рицарю, но само за себе си!
Той направи пауза, облиза муцуната си с едно движение на червения си език и се прозя широко.
— Но бях забравил — продължи вълкът, — вече ти казах, че тая работа с твоята дама и замъка няма нищо общо с мен.
— Така. Ами планът ти, сър Брайън? — попита Джилс.
Брайън се намръщи.
— Мастер разбойник, още веднъж ще ти напомня, че не аз те поканих тук. Опитваме се да решим какво ни е необходимо, за да спасим Джеронд и как да го направим със силите, с които разполагаме. Ако вълкът не е с нас, не е с нас и толкова.
— Как…? — започна Джилс. — Не, с цялото си уважение, сър Брайън, мисля, че идването ни беше…
— Чакай, татко! — прекъсна го Даниел. — Аз бях тази, която изпрати да те повикат.
Тя се обърна и впери поглед в Ара. Вълкът разтвори челюсти в безмълвен смях.
— Аз съм Ара! — изръмжа той. — Да не си мислиш, че съм този страдащ от любов стрелец?
— Не… — отвърна Даниел. — Мислех, че си Ара, моят вълк-приятел, който никога няма да ме предаде, както и аз не бих го предала. Когато изпратих за баща ми и хората му, не ми мина през ума, че Ара ще изостави приятели като сър Джеймс и мен. Но след като той…
Тя се врътна към масата.
— Може и да не се равнявам на двама войника, освен когато съм с лък и на безопасно разстояние — каза Даниел, — но все пак ще бъда по-полезна от един вълк, който се стреми да прави впечатление и обръща гръб на сър Брайън. Като изненадам неприятеля, мога да ви помогна даже да убиете сър Ху и да освободите Джеронд. След като го направя, разбира се няма да ми е толкова лесно да извоювам свободата си, но съм с предимство пред Ара — ще оставя спасението си на Бог, както сър Брайън.
— Момиче, …
— Тихо, татко! Сега аз съм си господарка. И тъй сър Джеймс, сър Брайън, бройте и мен в начинанието.
Погледна отново към Ара.
— А ти можеш да спиш на слънце! — отсече тя.
Ара отвори челюсти, облиза се отново и ги затвори. След това направи нещо, което удиви Джим — започна да скимти.
— Не, недей — ожесточено каза Даниел, — пропусна шанса си. Аз ще отида в този замък, а ти няма да имаш нищо общо с това!
Главата на Ара клюмна. Продължи да се свежда надолу, докато носът му почти опря в земята. Той припълзя до Даниел и навря глава в коленете й.
Известно време тя просто го наблюдаваше. След това се отпусна на земята, обви ръце около косматия врат на вълка и притисна главата му към себе си.
— Няма нищо, няма нищо — продума тя.
— Аз също не бих позволил да наранят Горбаш — изхриптя приглушено Ара изпод ватата на жакета й. — Просто щях да изчакам момента, за да отида. За какво ме бива, ако не мога да убивам заради приятелите си?
— Няма значение — тя го потърка зад ушите. — Сега всичко е наред.
— Дори после ще измъкна безопасно този рицар.
— Знам, че можеш — каза Даниел, но сигурно няма да има нужда.
Както бе седнала, погледна баща си.
— Сега, когато Джилс о’Лоуд знае, че има трима съюзника в замъка, може би ще помисли как да помогне с хората си, за да го превземем.
— Дъще — каза Джилс, — стой настрана от цялата тая работа.
— Всичко е наред — настоя Ара, като изтегли главата си от прегръдката й. — Аз отивам. Ти недей, Даниел.
— Добре — отвърна тя, — няма да влизам в замъка. Ще сторя всичко, което мога отвън. Татко?… Джилс напълни отново каната си и отпи замислено.
— Няма да сме полезни с момчетата, ако също не влезем вътре — каза той. — Ако имаше начин да ни отворите портите…
— Щом ще превземаме замъка — включи се Брайън, — ние с моята дама можем да се барикадираме в стаята й. Вместо да я отнесе, сър Джеймс ще кацне някъде зад стените, за да отвлече вниманието. През това време вълкът и аз ще се промъкнем долу, за да убием стражите и отворим портите.