![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Бъкли се гордееше, че умее да преценява заседателите по лицата и да чете точно мислите им. Непрекъснато ги наблюдаваше и винаги предугаждаше какво смята всеки от тях. Умееше да разпитва свидетелите, без да сваля поглед от заседателите. Понякога заставаше лице в лице с тях и водеше разпит, наблюдавайки как реагират лицата им на отговорите. След стотици дела просто нямаше равен в преценката на съдебните заседатели и мигновено разбра, че с делото Хейли ще си има неприятности. Израженията на петимата черни станаха напрегнати и нахални, сякаш приветстваха случая и предстоящото обсъждане. Председателката изглеждаше особено притеснена, докато Ози мърмореше нещо под нос и прелистваше книжата. Повечето от белите нямаха вид на хора, които държат да се ангажират, а Мак Лойд Кроуел, явно твърдоглав селянин на средна възраст, се държеше не по-малко нахално от черните. Блъсна назад стола си и отиде до прозореца, който гледаше към северната част на съда. Бъкли не можеше да го прецени съвсем точно, но усещаше, че Кроуел ще му донесе неприятности.
— Шерифе, колко свидетели има по случая Хейли? — попита Бъкли някак нервно.
— Как колко, само аз. Можем да доведем още един, ако има нужда — спря да прелиства папките Ози.
— Добре, добре. Просто ни разкажете за случая.
Ози се облегна назад, кръстоса крака и рече:
— Хайде сега, Руфъс, има ли някой да не го знае. Цяла седмица го даваха по телевизията.
— Само фактите.
— Добре, фактите. Точно преди една седмица Карл Лий Хейли, от мъжки пол, чернокож, на трийсет и седем години, застреля един мъж на име Били Рей Коб и друг на име Пийт Уилард и рани един пазител на реда Диуейн Луни, който е още в болницата с ампутиран крак. Оръжието бе автомат М–16, притежавано незаконно. Открихме и установихме, че отпечатъците на пръсти са на мистър Хейли. Имам декларация, подписана от помощник-шериф Луни, в която той заявява под клетва, че мъжът, който е стрелял, е Карл Лий Хейли. Има един очевидец, Мърфи, дребният сакат метач в съда, който страхотно заеква. Ако искаш, мога да го доведа.
— Въпроси? — прекъсна го Бъкли.
Областният прокурор съсредоточено наблюдаваше съдебните заседатели, които съсредоточено наблюдаваха шерифа. Кроуел стоеше с гръб към останалите и гледаше към прозореца.
— Въпроси? — повтори Бъкли.
— Да — отвърна Кроуел, обърна се, изгледа областния прокурор, после Ози. — Тия две момчета, които е застрелял, те му изнасилиха момиченцето, нали, шерифе?
— Точно така, всички го знаем — рече Ози.
— Добре, единият си призна, нали?
— Да.
Кроуел тръгна бавно и наперено през заличката и застана в далечния край на масата. Погледна надолу към Ози.
— Шерифе, имате ли деца?
— Имам.
— Имате ли дъщеря?
— Имам.
— Да предположим, че я изнасилят и вие пипнете тоя, дето го е извършил. Какво ще направите?
Ози замълча и погледна разтревожено Бъкли, чийто врат бе станал тъмночервен.
— Не съм длъжен да отговоря на този въпрос.
— А, така ли? Вие сте дошли пред съдебните заседатели да дадете показания, нали? Вие сте свидетел, нали? Отговорете на въпроса.
— Не знам какво бих направил.
— Хайде-хайде, шерифе. Отговорете направо. Кажете ни истината. Какво щяхте да направите?
Ози се почувства объркан и смутен и се ядоса на този непознат. Искаше му се да каже истината, да обясни подробно как с удоволствие би кастрирал, осакатил и убил всеки извратен тип, който би докоснал неговата малка дъщеричка. Но нямаше как. Съдебните заседатели можеха да се съгласят с него и да откажат да подведат Карл Лий под отговорност. Не че той го желаеше, но знаеше, че е необходимо. Погледна притеснено към Бъкли, който се потеше.
Кроуел се нахвърли върху шерифа с устрема и агресивността на адвокат, току-що уловил свидетел в явна лъжа.
— Хайде, шерифе — подсмихна се той. — Всички чакаме отговора. Кажете истината. Какво щяхте да направите на похитителя? Кажете ни. Хайде!
Бъкли изпадна едва ли не в паника. На път бе да изгуби най-голямото дело в бляскавата си кариера, при това не в съда, а още в стаята на съдебните заседатели, в първия рунд, и то заради един безработен шофьор. Изправи се и мъчително изрече:
— Свидетелят не е длъжен да отговори.
Кроуел се извърна и викна към Бъкли:
— Сядайте си на мястото и мълчете! Какъв сте вие, че да ни нареждате! Ако речем, можем да ви подведем и вас под отговорност, нали така?
Бъкли седна и загледа тъпо Ози. Кроуел беше преднамерено коварен. Прекалено умен, за да бъде съдебен заседател. Сигурно някой му беше платил. Знаеше твърде много. Точно така, съдебните заседатели имаха право да подведат всекиго под отговорност.