Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
Въпреки неспирните атаки на компитата баретите успяха да се барикадират в залата.
— За колко време ще успеете да заредите вируса? — попита Пакстън.
— Никой друг не би могъл да го направи по-бързо — каза Свендсен и потръпна от стрелбата отвън.
— Две минути — отвърна Ямейн. Искаше да добави нещо, но една експлозия го сепна. — Две минути.
— Добре, имате две минути. — Командосите наблюдаваха барикадирания вход. — Само не се мотайте.
Компитата използваха плячкосано оръжие, за да стрелят по вратата. Множество куршуми успяха да преминат и оставиха дупки в отсрещната стена.
Свендсен се бе навел над контролния пулт. Внезапно цялото помещение се разлюля от силна експлозия навън.
— Това е деликатна работа! Не мога да се съсредоточа.
— Ако искаш, ще изляза навън и ще кажа на тенекиите да не вдигат шум — изсумтя Пакстън.
Ямейн изрази други опасения.
— Ако някой рикошет разруши апаратурата, няма да направим нищо.
— Значи работете по-бързо от свръхзвуковите куршуми.
Двамата учени успяха да копират вируса и го заредиха в излъчващото устройство. Според идеята всяко компи, което получеше вируса, щеше да го копира и да го изпрати на другите, и така до безкрайност. Щом това започнеше, всички побеснели компита щяха да се изключат.
Или поне така се надяваше Свендсен.
Компитата пробиха импровизираната барикада и Пакстън и другарите му откриха огън.
— Времето ни изтича, господа!
— Край — каза Ямейн. — Готови сме.
Свендсен натисна копчето за излъчване. Малкият, но опасен вирус плъзна из фабриката.
Щом получиха сигнала, който изменяше програмите им, предните редици спряха. Вирусът се предаваше автоматично от една машина на друга. Компитата замръзнаха и започнаха да се изключват на вълни. След секунди цялата фабрика бе обездвижена.
Свендсен и Ямейн изчакваха, страхуваха се да проговорят. Оцелелите сребърни барети се спогледаха и отново насочиха вниманието си към вкаменените бойни компита. Механичните ръце бяха протегнати напред, готови да разкъсват. Роботите приличаха на авангардни статуи в градина.
Един от командосите са засили и събори с рамо едно компи на пода. След това изръмжа и изрита друго. Сержант Пакстън и останалите също се включиха и почнаха да разчистват път от порутената контролна зала.
Свендсен и Ямейн се поздравиха с ръкостискане.
— Никога няма да се измъкнат от тази примка.
— Но все още ни чака доста работа — каза Ямейн.
— Може да ни трябват месеци, за да разберем какво точно се случи.
— Ще мислим за това, когато всичко приключи — обади се Пакстън. — Трябва да уведомим ЗВС, че вирусът ви е проработил. Ако го разпространят бързо, може да успеят да спасят някои от бойните групи. — Той включи микрофона си и изпрати доклад.
— Ще съм по-спокоен, ако се махнем оттук. — Свендсен обърса с ръка потта от челото си.
— Съгласен.
Тръгнаха през фабриката, смаяни от огромния брой неподвижни роботи. Бойните компита бяха преработили поточните линии и бяха увеличили броя си десетократно.
— Най-близкият изход е насам — каза Пакстън и поведе. Отпред се виждаха вратите на хангара.
— Все едно се разхождаме нощем из гробища, — обади се един от командосите.
— Вече няма от какво да се боим — отговори Свендсен. — Всичко сработи, както трябва.
Сержант Пакстън отново включи предавателя си.
— Излизаме през врата 1701/7. Посрещнете ни.
— Разбрано, сержант.
Едно от бойните компита помръдна.
— Видяхте ли? — извика Свендсен.
Ямейн се намръщи, сякаш се сблъскваше с неочакван технически проблем.
— Не би трябвало да се оправят толкова бързо. Хм, дали пък не са си инсталирали адаптивна антивирусна система?
Оптичните сензори почнаха да примигват. Две механични ръце се вдигнаха. Все повече глави започнаха да мърдат.
— Мамка му! — изкрещя Пакстън. — Бягайте!
Свендсен и Ямейн затичаха към вратата, но компитата се съживяваха твърде бързо. Инженерният специалист се спъна в един робот, който тъкмо се задвижваше. Наложи му се да се подпре на друга машина, която го сграбчи за ръката. Ужасеният Свендсен се изтръгна рязко.
Сребърните барети крещяха и стреляха бясно. Стотици компита блокираха пътя към изхода. Скоро ги заобиколиха от всички страни.
Свендсен виждаше вратите, но те бяха далече, твърде далече…
47.
Рлинда Кет
Нематодите гризяха пода на асансьора бавно и упорито. По скоростта на кабината и постоянното клатушкане Рлинда предполагаше, че поне петдесет червея са се наврели в подпорите, тласкани от волята на Карла Тамблин.