Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
— Не, по дяволите, сър! — изкрещя един мъж до него и простреля две приближаващи компита.
Екипът стигна до края на коридора, като прочисти всеки сектор. Отне им два часа, но поне долната палуба на „Голиат“ бе осигурена. В атаката бяха загинали седем кадети. Приемлива загуба.
Генералът спря пред затворените асансьори и се обърна към задъханите командоси.
— Тук ще е тежко. Единственият достъп до мостика е през тези два асансьора. Това ни поставя в неизгодно положение, защото можем да изпратим само малък екип. Нямаме представа колко компита има в момента на мостика.
Завъртя очи в ограниченото пространство на визьора.
— Аз ще водя едната група. Младши лейтенант Чайлдрес е начело на другата. Чайлдрес, избери петнадесет от най-стабилните си бойци и влизайте в кабината. Аз ще направя същото и ще тръгнем едновременно, за да пристигнем заедно.
— Слушам, адмирале! — Гласът на Чайлдрес беше пресипнал и нетърпелив. — Сър, може ли да предложа да се ограничим до енергийни оръжия? Мунициите с обеднен уран ще направят уредите на мостика на кайма, а предполагам, че до края на деня все пак ще искате да подкарате „Голиат“?
— Браво, лейтенант. Вземете само енергийни оръжия. — Ланиан размени автомата си за един зашеметител. След това — съдеше по наблюденията си от битката — избра онези войници, които смяташе за най-подготвени. Групите се строиха до вратите на асансьорите. Вече действаха като истински екип. Щяха да се справят със задачата.
Ланиан въведе кодовете на асансьорите и вратите им се отвориха. От едната изскочи бойно компи, блъсна се в генерала и го събори, но двама новобранци бързо го обезвредиха.
— Махнете тази тенекия от мен!
Войниците избутаха компито и изправиха Ланиан. Две от сервосистемите на бронирания му костюм бяха излезли от строя и се наложи да отложат нападението за малко, та да може да се възстановят.
— Тръгваме — каза Ланиан, щом всички светлини на визьора му светнаха в зелено.
И влезе в първата кабина заедно с групата си. Това му напомни за стария виц — колко зевесета може да се натъпчат в един корабен асансьор? — но сега не бе време за шеги. Двете кабини пристигнаха в синхрон в двата края на мостика. Вратите се отвориха и отрядите нахлуха вътре.
Около Ланиан загърмяха енергийни оръжия. Двама кадети пред него бяха ударени от светкавиците и те изгориха сервосистемите им и ги превърнаха в статуи.
— Чайлдрес, внимавай къде стреляш! — изкрещя Ланиан: предполагаше, че изстрелите идват от другия екип.
— Не сме ние, сър. Тенекиите разполагат с оръжия. Сигурно са ги взели от склада.
Ланиан приклекна. Статичните заряди рикошираха като светкавици. Компитата ги превъзхождаха многократно и се отбраняваха яростно. Ланиан замрази една тенекия и изби оръжието от ръцете й. Дори той не бе очаквал такава сериозна съпротива.
— Защо, по дяволите, има толкова много на мостика?
А след това забеляза отворените контролни системи и оголените жици. Компитата се бяха опитали да си възвърнат управлението на кораба, след като той бе стартирал гилотиниращия протокол. „Проклет да съм, още час-два и щяха да успеят“.
Вероятно същото се случваше и на останалите парализирани кораби. В стомаха му натежа буца лед. Трябваше да побързат.
Осъзна, че е спрял да стреля, и повали друг военен робот, който се приближаваше към един от кадетите. Трима от екипа на Чайлдрес вече лежаха неподвижно на пода. Генералът спря да брои времето и целите и се съсредоточи върху това да стреля по всяка мърдаща машина.
Накрая всички роботи бяха елиминирани и настъпи тишина. Чайлдрес гръмна още три пъти в едно компи, което лежеше на пода.
Ланиан не можеше да повярва, че е свършило. Погледна дисплея на ръката си и видя, че атмосферата все още е годна за живот. Вдигна визьора на шлема и пое дълбоко дъх. Мостикът миришеше на пушек, кръв и озон, но бе по-добре от вътрешността на шлема.
Екипажът на „Голиат“ лежеше в различни пози по контролните станции. Капитанът и офицерите се бяха сражавали храбро, но не бяха имали шанс.
Ланиан огледа разглобените системи на капитанския стол.
— Имаме още работа. Доведете най-добрите компютърни специалисти, за да активираме системите на дреднаута. Останалите екипи да продължат прочистването палуба по палуба. Искам да преброите всеки повален робот, за да можем да водим някаква приблизителна сметка.
— Някои от тях са на съвсем дребни парчета — отбеляза Чайлдрес.
— А някои може да се крият във вентилационната система. Не искам неприятни изненади.
Опитваше се да говори сериозно, но не можеше да прикрие усмивката си. Дреднаутът отново бе техен. Добър старт.