Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
— Тогава… имахме неправилни приоритети. — Зан’нх сведе глава.
— Нима току-що призна, че сте сгрешили? — Табита се опули и тръсна кафявата си коса. — Нямам нищо против да причиня малко неприятности на хидрогите. Писна ми по цял ден да зяпам през прозореца. Преди да отида на облачния комбайн, разработвах оръжия за ЗВС. Участвах в създаването на първите фракове и въглеродни разрушители. Все още разполагам с някои схеми, само че и нашите оръжия не бяха много ефективни срещу бойните кълба. — Тя закрачи из стаята. — Трябва да пробваме с нещо, което не е опитвано досега.
— Точно така — каза Зан’нх. — Имаме нужда от нововъведения.
Съливан сплете пръсти и се обърна към адара.
— Ако се съгласим да ви помогнем, трябва да си вярваме. А след това да ни пуснете да се приберем у дома.
— Съливан Голд, ако не успеем да победим хидрогите, никой от нас няма да има дом.
46.
Инженерният специалист Свендсен
Сержант Пакстън завъртя в пръстите си устройството с вируса, изобретен от двамата учени.
— Това ли е голямото ви оръжие?
— Ако проработи, всички компита във фабриката ще се изключат веднага. — Ямейн излъчваше много повече спокойствие от Свендсен.
— Тогава ще може да приложим тази идея и за останалите бойни групи — добави инженерният специалист. — Стига да успеем да им изпратим вируса навреме.
Сребърните барети се готвеха за нов щурм и този път не си играеха. Екипът бе пет пъти по-голям от предишния и разполагаше със звукови тарани. Бяха решили да проникнат през едно открилата, в което имаше по-малка вероятност да се натъкнат на компита.
Без да се бавят, командосите атакуваха вратата. Тараните удариха с толкова оглушителен трясък, че Свендсен го чу въпреки тапите на ушите си. Вратата не издържа и се разпадна.
— Влизайте, преди тенекиите да са довтасали! — изкрещя сержант Пакстън. — Давай! Давай!
Свендсен и Ямейн вярваха в ефикасността на своя вирус, но имаха съмнения дали ще оцелеят достатъчно дълго, за да го заредят. Всеки от сребърните барети носеше малко устройство с вируса, за да се увеличи шансът поне няколко копия да достигнат програмната зала.
Баретите напредваха с готови оръжия. Всеки разполагаше с екран, на който бе отбелязан пътят им, както и алтернативни маршрути. Ботушите им отекваха като гръмотевици по пода, а ефектът се засилваше от дрънченето на броните и оръжията. Свендсен и Ямейн вече се задъхваха, но се стараеха да не изостават, защото иначе щяха да загинат. Бойните компита щяха да се появят всеки момент.
Групата се придвижваше през тесни коридори, покрай стелажи с готови за сглобяване компоненти. Както и очакваха, крилото беше празно и не се натъкнаха на съпротива.
— Стойте заедно. Поддържайте темпото! — продължаваше да крещи Пакстън.
Свендсен виждаше, че дори най-слабите мъже и жени са в много по-добра форма от него и Ямейн. Сребърните барети тичаха по десет километра всеки ден. Според популярните митове те се хранеха с гвоздеи, замеряха се с камъни и висяха от скални стени само за удоволствие.
Преминаха през боядисаните в бяло помещения, където се вграждаха кликиските модули. „Това явно се оказа голяма грешка“, помисли си Свендсен. Но вече бе твърде късно.
Водещите командоси приклекнаха и откриха огън по две компита, които изнасяха резервни модули от едно хранилище. Изненаданите роботи бяха направени на парчета, преди да реагират.
— Сигурно приближаваме — каза Пакстън.
— Централната програмна станция е точно отпред — отвърна Свендсен.
— Значи отиваме там. — Редник Елман се засили и отвори вратата с крак.
Отпред долитаха шумове от движещ се конвейер, съскане на оксижени и удряне на метал в метал. Хиляда компита бяха заети с производството на още бойни роботи. Първите двама командоси откриха огън с муниции с обеднен уран и отблъснаха за миг роботите, но те бързо се прегрупираха.
— Не можем да застреляме всички — изкрещя Пакстън. — Пробийте път напред. Груба сила, без финес. Трябва да минем през тези консервени кутии.
Свендсен посочи пътя. Командосите се събраха и тръгнаха напред като нападащ отбор по ръгби. Отблъсваха компитата с експлозивни патрони и електростатични полета. Но роботите успяха да изтръгнат оръжията на няколко мъже и жени и бързо ги убиха.
— Напред! — изръмжа сержант Пакстън. — Почти стигнахме.
Все повече барети загиваха, но групата все пак си пробиваше път през морето от компита. Когато се добраха до контролния център, Свендсен с изумление установи, че освен него и Ямейн са оцелели само Пакстън и още трима командоси. Повече от петдесет войници се бяха жертвали, за да могат двамата специалисти да заредят вируса.