Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
— Но моето място е до мага-император. Трябва да ви защитавам!
— Не можеш да ме защитиш от опасностите, пред които съм изправен.
Тя явно беше притеснена.
— Не може ли тал О’нх да бъде наставник на Райдек’х?
Джора’х поклати глава.
— Талът е военен командир, а губернаторът ще има нужда от нещо повече. Момчето е син на Пери’х и има достатъчно потенциал.
Язра’х си тръгна угрижена, но не можа да скрие усмивката си. Магът-император остана на покрива, мислеше за хидрогите, които скоро щяха да се върнат и да подновят исканията си. Можеше само да се надява, че дотогава адар Зан’нх и най-добрите умове на Илдира ще са намерили разрешение на проблема.
45.
Адар Зан’нх
Техническите екипи не изпитваха липса на хора и ресурси. Всички лаборатории бяха на тяхно разположение. Провеждаха се експерименти, правеха се изчисления, всичко, с цел да се подобрят традиционните оръжия. За съжаление след хилядолетната стагнация кастите на инженерите и учените не можеха да предложат нищо ново.
— Адаре, повишихме унищожителната сила с пет процента. — Клий’ф и Шир’оф явно бяха доволни от резултатите.
Зан’нх се намръщи.
— Пет процента? Магът-император иска пробиви, а не още от същото. Имаме нужда от нови идеи, а не от подобрени версии на старите.
Клий’ф вдигна безпомощно ръце.
— Не разбираме, адаре.
— Ясно е, че не разбирате. Пет процента срещу унищожителната мощ на бойно кълбо? Хидрогите въобще няма да усетят разликата.
Като млад тал, Зан’нх беше повишен от адар Кори’нх заради начина, по който подхождаше към проблемите. Печелеше симулативните битки с неочаквани маневри и неконвенционални тактики, без много-много да се съобразява с опита на по-старите офицери.
Зан’нх въздъхна разочаровано. Слънчевият флот имаше нужда от нещо напълно ново, а учените не можеха да го предложат.
Накрая отхвърли колебанията си. Магът-император бе заповядал да опитат всичко, така че реши да потърси идеи от напълно неочакван източник.
Оплешивяващият администратор на ханзейския комбайн посрещна думите му с негодувание.
— Сигурно се шегуваш! След всичко, което направихте с нас, очакваш да ви помогнем? — Обърна се към главния си инженер. — Нали така, Табита?
— Поне ще имаме работа — каза тя. — И без това ми е ужасно скучно.
Зан’нх бе срещнал Съливан Голд за първи път, когато бяха засекли незаконния комбайн на Кронха 3. В типичния си стил управителят бе изненадан, че илдирийците недоволстват само защото Ханзата е разположила индустриално съоръжение на тяхна планета.
— Илдирийската империя е заплашена от унищожение от хидрогите също като Теранския ханзейски съюз. Магът-император поиска да изобретим нови оръжия за Слънчевия флот. Времето изтича, а почти нямаме прогрес. Затова искам вашата помощ. Хората ми не могат да се справят сами.
— Думите „илдириец“ и „нововъведения“ не вървят в едно изречение. — Гласът на Табита преливаше от сарказъм.
Зан’нх си позволи лека усмивка.
— Точно така. Нашата цивилизация е достигнала пика си преди векове. Хората ни вече не могат да излязат с радикално нови идеи. Обикновено се мръщят на подобни неща.
Табита очевидно не хранеше респект към илдирийските си колеги.
— И сега, когато ви трябва нова идея, никой не може да предложи, дори за да спаси живота си.
— Да спаси живота на всички — отбеляза адарът. — Подчинените ми никога не са били обучавани да мислят креативно. За разлика от хората, които са добре известни с това.
— Прав си, по дяволите.
Гласът на Съливан бе твърд като желязо.
— Преди да се съгласим, искам да ни кажеш какво става. Каква беше мистериозната ви мисия на Кронха 3, с момичето и защитната капсула? Каква е истината за бойните кълба, които се появиха над Илдира?
Адарът обмисли последните инструкции, които бе получил. Без повече тайни! Така че им обясни за ултиматума на хидрогите и защо се е наложило да бъдат задържани.
— Мамка му! — възкликна Табита. Съливан изглеждаше още по-объркан.
— Ако не ни помогнете да открием как да победим хидрогите, ще се наложи да приемем исканията им. Не желаем хората да бъдат унищожени. Така че е във ваш интерес да ни помогнете. Искам… — Той спря. — Съливан Голд, ще съм безкрайно благодарен, ако твоите специалисти ми помогнат.
Терзанията на Голд бяха очевидни.
— Защо не ни казахте още отначало?