Време на огън и мрак

Отдолу се чуха леки потропвания и тя осъзна, че нематодите са пробили тавана на кабината. След миг запълзяха по гладките стени на шахтата.

Рлинда спря, погледна надолу и видя, че ги настигат.

— Не се обръщай — каза БиБоб. — Ако чуеш обаче писъци и жвакащ звук, да знаеш, че са ни настигнали и ти си следващата.

Тя се закатери с удвоени усилия, все по-близо до повърхността и свободата. Скитническият скафандър разполагаше с комплект инструменти, но все пак щеше да има нужда от време, за да отвори шлюза. За миг се поколеба. Ами ако шлюзът имаше предпазна система, в случай че вратите долу не са херметизирани или кабината не е запечатана? Реши да не мисли за такива неща и да се съсредоточи върху изкачването. Все трябваше да има някаква система за аварийно отваряне!

Внезапно стигна до върха и се изненада, че няма повече скоби. Тъкмо както се боеше, вътрешният люк бе затворен, а контролният панел бе непознат. Тя откачи инструментите от колана си и заработи. Успя да отвори таблото и намери ръкописни бележки и схеми на жиците.

— Нищо не разбирам!

— Няма значение. Действай — каза БиБоб, който беше на десетина скоби под нея, и в следващия миг изпищя.

Най-близкият нематод бе почти до крака му и той го изрита. Слузта на съществото не беше достатъчно лепкава и то изчезна в шахтата. Но поне още седем се приближаваха с пълна скорост.

Рлинда не виждаше как ще се справи за толкова малко време, но беше наясно със стандартната процедура за прочистване и взе бързо решение.

— БиБоб, обвий ръце около някоя скоба и се дръж здраво! — викна тя, натика отвертката в схемата, за да даде на късо, и отвори ръчно външната и вътрешната врата.

Декомпресията засмука въздуха навън, като питие през сламка. Рлинда заклещи крака и ръце в скобите и се притисна към стената.

На дъното на асансьора се задейства аварийна врата, която запечата пещерата. На няколко нива в шахтата също имаше подобни люкове и те също се затвориха. Поне едно нещо работеше както трябва.

Излизащият въздух засмука червеите. Нематодите излитаха във вакуума като червени храчки. Щом се озовяха в ледената пустош, кожата им не издържаше на налягането и те се пръскаха.

Това продължи няколко секунди, докато шахтата не се обезвъздуши. Рлинда подаде ръка на БиБоб и двамата се провряха през шлюза. На повърхността видяха няколко постройки, помпени съоръжения, цистерни… и „Ненаситно любопитство“.

Рлинда се засмя доволно и огледа червените петна от нематоди по леда.

— Стига сме се зазяпвали — каза БиБоб. — Оная лудата може да пробие тавана на пещерата всеки момент.

Нямаше нужда от повече подканяния. Само след няколко секунди бяха на борда и Рлинда подгряваше двигателите.

— Корабът е поочукан. Явно скитниците така и не са го ремонтирали. Но все още може да лети.

— Ами тогава излитай!

Скоро леденият Плумас бе далече под тях.